Решение № 3051 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 908/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Б. против решение № 1715 от 21.11.2025 г., постановено по адм.д. № 271/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Враца, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отхвърля жалбата на Б. Т. Б. против заповед № 720/23.05.2025 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ [номер], кв. 4, по плана на [населено място], община Враца. За да постанови този резултат съдът прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че за имота има издадено разрешение за строеж № 78 от 25.06.2020 г. на главния архитект на община Враца за изграждане на „Ограда и постройка за съхранение на селскостопански инвентар“, за обекта е открита строителна площадка, определена е строителна линия и ниво, като процесния строеж не е реализиран в съответствие с издадените книжа, нито като предназначение, нито като площ и местоположение. Констатира, че вместо едноскатен покрив с наклон към съседен УПИ, отводнен в собствения имот, с височина към УПИ [номер] от + 2.20 м. на плътна ограда и височина при било + 2,95 м., е изпълнен двускатен покрив с височина на билото 4,20 м. и кота стреха 2.60 м., а размерите на сградата вместо 6,00 м./4.00 м., са 7,50 м./4.80 м. Посочва, че са обособени две помещения, с преграден зид и врати, в обема на сградата, като същите са функционално свързани със сервизното помещение и постройката пред сградата, за които не е издадено разрешение за строеж. Приема, че изградените три помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди представляват жилище по смисъла на § 5, т. 30 ДР ЗУТ, което се установявана и от приложената по делото декларация,съгласно която строежът е завършен и от 2023 г. се ползва с предназначение за живеене. Прави извод, че процесната жилищна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са издадени строителни книжа. Предвид годината на извършване на строежа съдът приема, че същият не е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на община Враца, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа – пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който не е депозирал възражение. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесният строеж представлява съвкупност от три постройки, две от които са пристройки към първоначално изпълнена такава и същите са функционално свързани, като се използват за жилищни нужди. С разрешение за строеж № 78/25.06.2020 г. е разрешено строителство на ограда и постройка за съхранение на селскостопански инвентар – строеж шеста категория. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, е установено, че първоначално изпълнената постройка не отговаря на издадените строителни книжа нито по площ, нито като предназначение, а за двете пристройки не са издадени строителни книжа. В случая с преустройството и пристрояването е реализирана жилищна сграда, за която няма издадени строителни книжа. Съгласно правилото на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния строеж няма издадени строителни книжа и същият е незаконен. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът е изпълнен през периода 2022 г. – 2023 г., поради което нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ са неприложими и същият не е търпим. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че е следвало да се издаде заповед за спиране на строителството и забрана на достъпа до него на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, каквито доводи са наведени и пред първоинстанционния съд. В случая е изградена сграда на основното застрояване, а разрешението за строеж е за допълващо застрояване, поради което строежът е напълно различен от разрешения и цитирана норма е неприложима. Освен това строежът е завършен и спирането е без предмет. Неоснователни са и доводите, че строежът не е индивидуализаран. Същият подробно е описан в констативния акт като е изготвена и окомерна скица. Характеристиките и местоположението на обекта са потвърдени и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Фактът дали част от жилищната сграда е построена в съседния УПИ е ирелевентен в случая, тъй като за осъществяване на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е необходимо да се установи, че строежът е изграден без одобрени строителни книжа, което в случая е установено по несъмнен начин. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни доводи в тази насока не се навеждат от касатора. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Б. Т. Б. да заплати на община Враца сумата 102 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,