Определение № 5052 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. И. Ч., чрез адв. Данева против определение № 17911 от 25.09.2024 г., постановено по адм. дело № 6731/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо с изх. № 01-6500/1303 от 21.02.2024г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби на закона. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Иска определението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез юрк. Зарева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е писмо с изх. № 01-6500/1303 от 21.02.2024г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ), с което жалбоподателят-земеделски производител е уведомен, че с изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба № 4/2015), обнародвано в ДВ бр. 32 от 2022г. в сила от 26.04.2022г. е въведена единна процедура, с която ДФЗ-Разплащателна агенция едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях. С писмото Ч. е уведомен също така за резултатите от административните проверки, извършени на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 за спазване на поет биологичен ангажимент. В писмото е посочена изплатената сума на земеделския производител по направление „Биологично растениевъдство“, през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, като е посочена и сумата за възстановяване на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4/2015г. На жалбоподателя е дадена възможност да възрази по направените констатации в 14-дневен срок от получаване на писмото. При така установеното по делото първоинстанционният съд приема че с оглед на съдържанието на оспореното писмо, то няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Писмото е с уведомителен характер, с него Ч. е уведомен за започнало административно производство по издаване на краен акт във връзка с поетите многогодишни ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“, поради което така предявената жалба се явява процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът я оставя без разглеждане. Определението е правилно. Съдът установява правилно фактическата обстановка и въз основа на нея достига до правилни и законосъобразни изводи. Правилно, след подробен анализ на оспореното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до П. И. Ч., съдът достига до извода, че оспореното писмо в разглеждания казус не е властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Същото е част от административна процедура, свързана с поет многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, която следва да приключи с краен акт, който при неблагоприятен резултат за земеделския производител да подлежи на съдебен контрол. При така изложените доводи правилно административният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване пред съд. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение