Решение № 6517 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14711/2012 г.

Решение № 6517 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14711/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Некса" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 5734/29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3099/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2171108349/07.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 237/6.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил основния му довод, че не са налице основания по чл. 133 от ДОПК за възлагане на ревизията по специалния ред на чл. 134 от ДОПК. Намира, че оспореният ревизионен акт е необоснован, а заповедта за възлагане на ревизията е основана на решение на директора на Дирекция "ОУИ", за чието издаване той не е сезиран. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва основателността на същата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Некса" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № 2171108349/7.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 237/6.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 120 340.12 лв. за данъчен период м. април 2006 г. и са начислени лихви за забава в размер на 85 569.14 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че изводът на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е обоснован от събраните доказателства, както и, че при неустановената реалност на доставките през процесния период законосъобразно на ревизираното лице е отказано признаване на право на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Съобразно фактическата установеност по делото, процесният данъчен период м. април 2006 г. е предмет на предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 2860857/6.03.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ямбол. Същият е оспорен по административен и съдебен ред, като с Решение № 2526/18.02.2011 г. по адм. дело № 5107/2010 г. по описа на Върховния административен съд РА е прогласен за нищожен поради липса на компетентност на издателя му с оглед влезлия в сила АПВ № 2956/14.08.2006 г. Съгласно изложените от решаващия състав мотиви, идентични по смисъл със съдържащите се в постановеното впоследствие Тълкувателно Решение № 1 от 25.06.2012 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд по т. д. № 1/2011 г., настъпилият преди 19.12.2007 г. стабилитет на издадения АПВ може да бъде преодолян само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК. В случая, между страните не е спорно, че Заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган са издадени от Териториалния директор на ТД на НАП, който съобразно чл. 134, ал. 1 от ДОПК е оправомощен да възлага ревизии за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. ЗВР е издадена на 4.04.2011 г., преди изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК, но при липса на искане, в което да е обосновано наличието на конкретно основание за изменение. С писмо от 22.03.2011 г., след установена промяната на седалището на дружеството, директорът на ТД на НАП - Бургас е изпратил по компетентност на директора на ТД на НАП - гр. София цитираното решение на ВАС, ведно с приложеното уведомление от Началник отдел "Координация" при Дирекция "Контрол" - Бургас. В това уведомление са възпроизведени мотивите на съдебния акт относно приложимостта на специалния ред по чл. 134 от ДОПК, но не е посочено което и да е от основанията по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Такава конкретизация липсва и в заповедта за възлагане на ревизия, в която е цитирано Решение № 85/18.01.2011 г. на Дирекция "ОУИ", но такъв акт не се съдържа в административната преписка, нито е представен в хода на съдебното производство независимо от дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК. Основанието за изменение не е уточнено нито с изготвения РД, нито с РА, в които са изложени мотиви относно хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и предприетите процесуални действия по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Тези разпоредби обаче са неприложими в особеното производство по чл. 134 от ДОПК, което засяга стабилитета на влезли сила данъчни актове и към което следва да се премине само при наличие на някое от лимитативно предвидените в чл. 133, ал. 2 от ДОПК основания. При неустановеност на нито едно от тях, образуването и провеждането на особеното ревизионно производство по чл. 134 от ДОПК е осъществено при съществени процесуални нарушения, имащи за своя правна последица издаването на необоснован и материално незаконосъобразен РА. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което оспореният РА бъде отменен. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,