Определение № 80 от 20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 521/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. П. и М. Г. К. против разпореждане от 13.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 4391/2019 г. от 12-ти състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, съдът е върнал подадената частна касационна жалба, поради пропускането на едноседмичния преклузивен срок за нейното подаване. Видно от данните по делото, с определение от 18.09.2019 г., съдът е оставил без разглеждане частни жалби на Л. П. П. и М. Г. К., поради недопустимост. Определението е връчено на жалбоподателите на 25.10.2019 г. на адрес [населено място], [улица] – адрес на техния процесуален представител, чрез адв. В. – колега на пълномощника адв. С.. По делото всички съобщения до този момент в производството пред САС са връчвани на посочения по-горе адрес, тъй като страната има пълномощник и в представеното по делото пълномощно е посочено, че адв. С. е упълномощена „да получава информация и документи”, от което следва да се приеме, че е упълномощена да получава и постановени по делото съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл.51 ГПК, връчването може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. В случая при удостоверяване на връчването връчителят е посочил името и качеството на получателя. Така удостовереното връчване на колега юрист в кантората на адвоката - пълномощник на страната, е в съответствие с изисквания на чл. 51, ал. 1 от ГПК за връчването в кантората на адвокат. Разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК дава възможност да се връчи съобщение на страна, която има пълномощник по делото на него, а не лично на страната, като това връчване се счита за редовно, поради което е неоснователно възражението, че съобщението не е изпратено на домашния адрес на страните. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, като обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС