Определение № 356 от 17.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5191/2016 г.

С определение по настоящото дело № 171/01.VІ.2017г. ВКС е оставил без разглеждане молбата на И. И. Г. от София за отмяна на определението на ВКС ІV ГО № 310/28.VІ.2016г. по гр.д. № 2545/2016г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение на САС от 16.ХІІ.2015г. по гр.д. № 5144/2015г., с което е потвърдено определение от 30.Х.2015г. по гр.д. № 11254/2015г. на СГС, с което е оставена без уважение молба на Г. за продължаване на срока за обжалване на определението на същия съд от 23.ІХ.2015г., с което е потвърдено определението на СРС от 19.VІ.2015г. за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Срещу определението на ВКС Г. в срок е подал частна жалба. Поискал е и предоставянето на правна помощ, като неколкократно изпращаните му съобщения за представяне на четлива декларация за материално състояние са връщани с отбелязване от връчителя, че не е намиран на посочения в молбата за отмяна адрес и не се отзовава на оставени съобщения. В многобройни молби Г. е изложил пространни твърдения за игнориране на жалбите му, за неуважаване на заявени „здравни мотиви” и представени за това документи, за поставяне на неизпълними с оглед здравословното му състояние срокове, за неуважаване на молби за удължаване на срокове, за неназначаване на адвокат още от първата съдебна инстанция, както и по гр.д. № 2545/2016г., по гр.д. № 1231/2017г. на ВКС /с което е потвърдено определението на ВКС от 23.ІІ.2017г. по гр.д. № 2545/2016г. за връщане на частната му жалба срещу определението от 28.VІ.2016г./ и по настоящото дело, че било противозаконно образуването и движението по настоящото и по ч.гр.д. № 1231/2017г. без адвокат и преди приключването на производството по ч.гр.д. № 2545/2016г., тъй като произнасянето по последното с двете определения /от 28.VІ.2016г. и от 23.ІІ.2017г./ от един и същи състав било при конфликт на интереси. Заявено е искане за отвод. Настоящият състав на ВКС счита, че изложените в молбите на Г. съображения, представляващи твърдения за процесуални нарушения, не обосновават наличието на някое от предвидените в чл.22 ГПК обстоятелства, обуславящи отвода му. Ето защо това искане следва да бъде оставено без уважение. Искането за предоставяне на правна помощ, заявено след постановяването на определението от 01.VІ.2017г. по настоящото дело, следва да бъде уважено. Съгласно чл.23 ал.2 и 3 и чл.24 ЗПр.П правна помощ се предоставя на страна, която не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието изискват това. Преценка в тази насока съдът формира предвид доходите на лицето или на семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. В разглеждания случай Г. е декларирал в декларация /частично нечетлива в частта за притежавано недвижимо имущество/, че е роден през 1956г., че не е женен, че здравословното му състояние е задоволително с оглед претърпяна черепно-мозъчна травма, счупване на първи шиен прешлен, сътресение и последиците от счупване на гръбначния стълб, че притежава гарсониера, без посочване в кое населено място /останалият текст в тази част на декларацията е нечетлив/, че не притежава МПС и няма влогове на негово име, че получава 310лв. чисти от заплата, че няма доходи от пенсия, наеми, рента, аренда, дивиденти, дялово участие и други и няма издържани от него непълнолетни деца. При тези обстоятелства се налага извод, че Г. не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004г. във връзка с частната му жалба срещу определението от 01.VІ.2017г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,