Определение № 78 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2013 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от Л. Г. Н. от [населено място], за спиране изпълнението на решение № 349 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено на 16.11.2012 г. по гр.д. № 307/2012 г., което е предмет на молба за отмяна, вх. № 1043367/19.11.2012 г., на основание чл. 304 ГПК, подадена от Г. К. К. от [населено място], съпруг на молителката Л. Н.. С решението молителката Л. Г. Н. е била осъдена да заплати на Ж.”Български художник” [населено място] сумата от 2 064 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 19.05.2002 г. – 23.05.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2006 г. до окончателното изплащане и 632,10 лв. деловодни разноски. По повод на депозираната молба за отмяна е образувано гр.д. № 1491/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. Съгласно чл. 309 ал. 1 ГПК, молителят може да поиска спиране изпълнението на решението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, като представи надлежно обезпечение, размерът на който се определя съобразно чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В конкретния случай размерът на обезпечението се определя съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и възлиза на 2 064 лв., която сума, видно от преводно нареждане/вносна бележка на С. АД – С. от 29.03.2013 г., молителката Л. Г. Н. е внесла по сметка на ВКС. Налице са всички условия за спиране изпълнението на касационното решение, чиято отмяна се иска на основание чл. 304 ГПК, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,