Определение № 60428 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2320/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, срещу разпореждане №1408 от 01.09.2021г. по т.д.№2517/2030г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист срещу Националната здравно – осигурителна каса /НЗОК/ въз основа на постановеното по делото невлязло в сила въззивно решение от 30.07.2021г. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 243 ал.2 от ГПК, която регламентира предварителното изпълнение само на първоинстанционните решения с оглед систематичното й място в Глава ХVІІ, раздел ІІ от ГПК. Поддържа, че съгласно чл.404 т.1 от ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, като специалният ред за изпълнение срещу държавни учреждения е установен в чл.519, ал.2 от ГПК. Ответникът Национална здравно – осигурителна каса счита обжалваното разпореждане за правилно и моли същото да бъде потвърдено по съображения в представения писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Постановеното от въззивния съд разпореждане е съобразено с императивната норма на чл.243 ал.2 от ГПК, според която е недопустимо изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу всяко държавно учреждение. Такива са и въззивните решения по чл.404 ал.1 пр.2 от ГПК. Статутът на НЗОК на държавно учреждение е определен от нормите на чл. 2 и чл. 6 от Закона за здравното осигуряване и следва от нейния специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване, като бюджета й се формира освен от задължителните осигурителни вноски, вкл. и от посочените в закона други източници, още и от ежегодна субсидия от държавния бюджет. Определящи в случая са: специфичният предмет на дейност на касата, насочен към осъществяване на конституционно гарантираното право на здраве, здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ /чл.52 от КРБ/; публичният характер на вземанията за осигурителни вноски /чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/ и предвиденото ежегодно бюджетно финансиране /обстоятелството, че НЗОК има и други източници на приходи, посочени в ЗЗО и Правилника за устройство на дейността й не може да промени статута й на държавно учреждение/. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение №572 от 18.09.2019г. по ч.т.д.№ 1533/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №76 от 12.02.2020г. по ч.т.д.№139/2020г. на ВКС, ІІ т.о. Допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу държавно учреждение въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, не може да се изведе и от разпоредбата на чл.519, ал. 2 от ГПК, предвиждаща, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им срещу предявяване на изпълнителен лист на техния финансов орган. Забраната на чл. 243, ал.2 от ГПК се отнася за невлезли в сила съдебни решения, докато разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК предвижда ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, присъдени с влезли в сила съдебни решения, за които няма пречка кредиторът да се снабди с изпълнителен лист. С оглед изложеното, въззивният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд