Определение № 1746 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Р. чрез пълномощника й адвокат Д. Е. против решение № 98 от 25.03.2025 г., постановено по гр. д. № 652 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 741 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 5084/2023 г. на Районен съд - Стара Загора и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Д. М. П. против Г. К. Р. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК по отношение на апартамент с идентификатор ***. Д. М. П. е подал чрез пълномощника си адвокат А. К. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за основателно оплакването във въззивната жалба на ищеца за непълнота в доклада на първоинстанционния съд и е приел представените във въззивното производство писмени доказателства (авизо за платежно нареждане от 17.05.2011 г. и банково удостоверение изх. № 600-046 от 14.01.2025 г. на „Алианц банк България“ АД, Стара Загора. Посочил е, че основателността на иска е обусловена от пълно и главно доказване от ищеца на придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти и влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. Съдът е констатирал, че процесният апартамент е придобит на 17.05.2011 г. по време на брака на страните на името на ищеца от продавачите П. С. П., П. П. М. и С. П. С. за сумата 43 400 лв. В нотариалния акт е удостоверено изявлението на продавачите, че продажната цена е била получена изцяло от купувача преди подписването му, както следва: първата от тях по банков път, а останалите в брой към 10.02.2011 г. Посочил е, че страните не спорят, че размера на продажната цена и начина на плащането й са такива, както е посочено в нотариалния акт. Относно произхода на средствата, с които е платена продажната цена, въззивният съд е възпроизвел съдържанието на разписката от 8.02.2011 г. и договора за дарение на парични средства от 17.05.2011 г. (подписани от ищеца и неговата сестра за даряване от последната на парични суми), приетите във въззивното производство писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели. След анализ на гласните доказателства, съотнесени към установеното от писмените доказателства и обсъждайки доводите на страните, е формирал извод, че цената на процесния апартамент е заплатена с парични средства, дарени на ищеца от неговата сестра. Преди да разгледа поставените в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от Г. К. Р. въпроси, касационният съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Следва да се прецени допустимостта на предявения иск за собственост въз основа на пълна трансформация на лични средства с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 3/29.11.2018 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС и с оглед обстоятелството, че в одобреното от съда в бракоразводния процес споразумение страните са заявили, че недвижимите имоти, придобити по време на брака, представляващи СИО, остават в обикновена съсобственост. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение