Определение № 12453 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" срещу определение № 8733 от 21.09.2023 г. по адм.д. № 8245/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. срещу определение №395 от 07.07.2023 г. по адм. дело № 282/2023 г. на Административен съд - Враца и е прекратено производството по делото. С определението на Административен съд - Враца е отменено решение от 21.04.2023 г. на ръководителя на УО на ОП "Околна среда 2014-2020" за спиране на производството по верификация относно постъпило на 11.04.2023 г. в ИСУН 2020 искане за окончателно плащане № 27 - пакет отчетни документи /ПОД/ № 29 с оглед наличие на висящо производство по разследване № ОС2017/1103/А5 на Европейската служба за борба с измамите OLAF по проект "Интегриран проект за воден цикъл на гр. Враца" финансиран по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." и Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." и е изпратена преписката на ръководителя на УО на ОП "Околна среда 2014-2020" за решаване на искането по същество. Счита обжалваното определение за неправилно. Доводите на жалбоподателя за неправилност на определението са, че не е приложимо обжалването по чл. 200, ал.2 АПК при спиране на административното производство, Административен съд Враца неправилно приел, че не е представено удостоверение за наличие на друго образувано производство, издадено от органа пред който то е образувано, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Излага доводи, че разследване е започнало на 08.12.2017 г. и в хода му е установено, че е извършена измама при възлагане на Договор за строителство №С-200/05.12.2012 г., сключен между община Враца и изпълнителя „Понсстрой-инженеринг“ ЕАД. Информацията е обективирана в Доклад на OLAF по повод, което до българските национални власти е изпратено писмо изх. №ARES(2022)7303470/21.10.2022 г. на Европейската комисия с предложение за определяне на 100% финансова корекция върху разходите декларирани за програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г. по отношение на процесния договор. За административния орган е налице императивно задължение по иницииране на действия съобразно установеното в разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, в т.ч. спиране на производство по верификация, с включени от бенефициера разходи, подлежащи на възстановяване, за които съществуват данни, че могат да бъдат категоризирани от страна на Европейската комисия като нередни, свързани с извършен състав на „измама“. С писмо изх. №ARES(2022)7303470/21.10.2022 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ е започната процедура, която би могла да доведе до определяне от Европейската комисия на финансова корекция, което писмо се явява удостоверение за наличие на образувано административно производство, издадено от органа, пред който то е образувано, защото именно Европейската комисия и съответната генерална дирекция могат да изискват от националните органи възстановяване на определени суми или предотвратяване на неправомерно изразходване на средства. Налице е удостоверение за образувано друго релевантно производство не само от една официална институция/служба на ЕС, а от две — ЕК и ОЛАФ. Предприемане на действия по продължаване на образуваното административно производство и верифициране на нередни разходи би било в пряко нарушение на правото на ЕС. Ответната страна е представила писмен отговор /възражение/. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба и прекрати производството по делото тричленният състав на съда е приел, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК във връзка с чл. 54, ал. 5 АПК и обжалваното определение е постановено на основание чл. 200, ал. 1 АПК. В административния акт изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Страни в административното производство съгласно чл. 27, ал. 1 АПК са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. В случая частната жалба е подадена от административния орган, издал оспорения административен акт по чл. 54, ал. 5 АПК, който не е процесуално легитимиран да обжалва определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК, тъй като не е страна, участваща в административното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС I и II колегия на Върховния административен съд по т. дело № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съда, както и за всички административни органи, които издават административни актове. Определението е правилно. Неоснователни са доводите, че след като не е налице изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на административен акт, не е приложимо обжалването по реда на глава десета, раздел IV АПК вкл. чл. 200, ал. 2 АПК, тъй като в чл. 54, ал. 5 АПК е записано, че актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV АПК, което е посочено и в издадения административен акт за спиране на административното производство. Доводите на УО са преди всичко относно законосъобразността на определението на Административен съд Враца, с което е отменено решението за спиране на административното производство за верификация на разходи и е изпратена преписката на Ръководителя на УО на ОПОС за решаване на искането по същество, които са неотносими в производството по настоящата жалба, в което подлежи на преценка единствено правилно ли тричленният състав на съда е оставил без разглеждане частната жалба на РУО срещу определението на Административен със Враца. Изложените съображения на тричленния състав за недопустимост на жалбата се споделят от настоящата инстанция. Действително прилагането на тълкувателното решение не дава възможност на управляващия орган да осъществи процесуална защита срещу неблагоприятен за него акт на първата инстанция в производство по чл. 200 АПК и в този смисъл органът се позовава на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, но УО не заявява липса на възможност да се откаже верификацията на разходите на друго основание. Относно доводите, че административният орган трябва да изпълни влязло в сила определение с действия, които биха довели до нарушаване на правото на ЕС административния съд е приел, че ръководителят на УО може да откаже верификация на разходите при регистриране на нередност, което подлежи на обжалване по съдебен ред. Няма доводи в частната жалба срещу тези изводи на съда. Поради това с влизане в сила на определението на Административен съд Враца не се доказва пряко нарушение на правото на ЕС, тъй като не се сочи, че не съществуват други процесуални възможности да не се изплатят заявените разходи за верификация. От друга страна обстоятелството, че определението на съда, с което е отменено определението за спиране на административното производство не подлежи на обжалване, не означава, че административният орган не е упражнил правото си на съдебна защита пред първата инстанция, чието определение в тази хипотеза не подлежи на обжалване. Производството по чл. 197 и сл. АПК, във връзка с чл. 200 АПК, когато жалбата бъде уважена се явява едноинстанционно. Обжалваното съдебно определение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия