Определение № 422 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. Д., чрез адв. Т. Мангъров срещу определение № 1515 от 26.09.2025г., постановено по адм. дело № 410/2025г. от Административен съд- Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ за предоставяне на информация, обективиран в писмо рег. № 277000 - 8168/03.09.2025г. на директора на ОДМВР - Кюстендил и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Ответникът - директор на ОДМВР - Кюстендил не изрязява становище и не представя възражение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да приеме недопустимост на подадената жалба и наличие на основанието по чл.159, т.1 АПК, съдът е счел, че тя е подадена срещу писмо, което не носи белезите на ИАА по смисъла на чл.21 АПК, тъй като не създава права и задължения, не засяга и не застрашава права и законни интереси на жалбоподателя. Според АС, писмото има уведомителен характер, досежно забраната по чл.22, ал.2 ЗМВР и реда за предоставяне на исканите документи. Приел е, че редът по АПК и ЗДОИ е неприложим и липсва годен предмет на оспорване. Определението е правилно. Оспореното пред АС - Кюстендил писмо на директора на ОДМВР - Кюстендил е постановено в отговор на подадено от П. Д., чрез адв. Мангъров заявление с искане за представяне на достъп до информация и документи от административна преписка по повод инцидент от 09.01.2022г. Правилно в оспореното определение, съдът е приел, че писмото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 - 4 АПК, а има само уведомителен характер. Видно от съдържанието на писмото, същото не съдържа властническо изявление на директора на ОДМВР, с което да се засягат непосредствено права и законни интереси на заявителя или се създават задължения. В изпратения отговор, обективиран в оспореното писмо е посочена забраната за предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред по чл. 22, ал.2 от ЗМВР, като е разяснено на заявителя по какъв начин и ред се предоставят заверени копия на писмени материали, изготвени от полицейски служители, обективиращи информация, получена въз основа на възникнали инциденти. Изрично в писмото е уточнено, че същите се представят по искане на съд във връзка с образувано дело или въз основа на представено съдебно удостоверение от заинтересования гражданин, страна по делото, както и по искане на съответната прокуратура във връзка с образувана прокурорска преписка или досъдебно производство по реда предвиден в Наказателно - процесуалния кодекс (НПК). Тълкуването на разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗМВР налага извод, че информацията по полицейски проверки не подлежи на свободен достъп и единствения начин за предоставяне на документи от полицейска преписка ( в случай, че такава е налична) е регламентиран в процесуалния закон и това е свързано с образувано съдебно или досъдебно производство. Безспорно от съдържанието на писмото се налага извод, че същото не обективира отказ, разкриващ белезите на ИАА, а има само уведомителен характер, разясняващ на заявителя посочения ред. Цитираното в частната жалба определение не обективира константната практика на ВАС, както се твърди и няма задължителна и обвързваща сила за настоящия съдебен състав. Още повече за подаденото от частния жалбоподател заявление, редът по ЗДОИ е неприложим, както правилно е посочил първоинстанционния съд. Подаденото заявление и изложеното в него, както и доказателствата по делото не сочат и на образувано административно производство в ОДМВР - Кюстендил по което заявителя да е страна, за да е приложим редът по АПК и да има право на участие в това производство по силата на чл.34 АПК. Доводите в частната жалба, че жалбоподателят има право на достъп до собствените му данни, съхранявани от МВР, което е форма на обработване на лични данни, съгласно Директива (ЕС) 2016/680 и Решение на СЕС по дело С -118/22 са извън обхвата на дължимата в настоящото производство проверка с оглед подаденото от него заявление. Следва да бъде отбелязано, че правото на достъп на субекта на данните може да бъде упражнено в рамките на друго производство пред администратора на лични данни по реда на чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета, каквото искане не е налице и не е предмет на настоящото производство, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Правилно, като е взел предвид, че жалбата е насочена срещу писмо, което има уведомителен характер и не носи белезите на ИАА, съдът е приел същата за недопустима и на правилно посоченото правно основание по чл.159, т.1 АПК я оставя без разглеждане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение