Определение № 4280 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ф. М. С., чрез процесуален представител адв. Д. Попов, срещу определение №112 от 19.01.2026 г. постановено по адм. дело №692/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което на осн. чл.158, ал.3 и чл.159, т.5 от АПК е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. за кампания 2023г. с изх. №02-090 - 6500/4267 от 15.11.2024г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити съображения се иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмена молба он 17.03.2026г. е направено искане за сезиране на Конституционния съд /КС/ с искане за установяване на противоконституционност на пар.12, ал.2 ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и спиране на производството по делото на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България. Ответникът по частна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, не изразява становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по искането за сезиране на КС и спиране на производството по делото, ВАС взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че жалбоподателят не е отстранил в срок дадените му с разпореждане от 15.12.2025г. по делото указания за отстраняване на нередовности на жалбата по чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК, както в първоначално указания му 7 - дневен срок, така и в продължения с още 14 дни срок, изтичащ на 12.01.2026 г., поради което е налице основанието на чл.158, ал.3 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. На следващо място е съдът е приел, че жалбата е недопустима, поради неспазване на 14 дневния срок за обжалване по съдебен ред. Доколкото искането за сезиране на КС е свързано с разпоредба за начина и сроковете за уведомяване на земеделския производител за издадено УП и съответно оттам и със срочността на жалбата до съда, преди да се произнесе ВАС по това искане, следва да провери дали е налице първото посочено основание за оставяне на жалбата без разглеждане - а именно неотстраняване на нередовностите в продължения от съда срок. Настоящия съдебен състав на ВАС приема, че административния съд правилно е приел неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите и наличие на основанието по чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. В подаденото до съда "възражение" от Ф. С. са посочени единствено личните му данни и номера на уведомителното писмо, което обжалва. С разпореждане №2384 от 15.12.2025 г. АС - Кърджали е констатирал, че жалбата е нередовна тъй като не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.6 и т.7 и чл.151, т.3 от АПК, поради което я оставя без движение с указания за представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 10лв. и посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и в какво се състои искането до съда. Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя чрез пълнолетния му син на 18.12.2025 г. На 22.12.2025г. жалбоподателят е подал молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по възражението, към която е приложен документ за заплатена държавна такса. С определение №7 от 05.01.2026 г. на АС - Кърджали, срокът е продължeн с 14 дни, считано от изтичане на първоначално определения срок или до 12.01.2026г. До изтичане на продължения срок на 12.01.2026г., както и датата на постановяване на определението от 19.01.2026 г. С. не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, нито какви са исканията му към съда. С молба от 09.01.2026г. С. е представил единствено писмени доказателства, неотносими към редовността на жалбата. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че нередовностите на подадената жалба не са отстранени, както в срока по чл.158, ал.1 АПК, така и в продължения от съда срок и на основание чл.158, ал.3 АПК е оставил жалбата без разглеждане. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с определението за удължаване на срока е следвало повторно да бъде указано на жалбоподателя необходимостта от изпълнение на изискванията на чл.150 АПК, съгласно задължението по чл.168, ал.1 АПК. На първо място съдебният акт по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл.63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл.63, ал.2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. В случая е спазено и изискването на чл.63, ал.2 ГПК новоопределеният срок да не е по - кратък от първоначалния. АС правилно е изчислил края на продължения срок и го е посочил, както в определението за продължаване на срока, така и обжалваното определение. Обстоятелството, че в случая е съобщено за продължаване на срока по аналогия със задължението на съда при възстановяване на срока за внасяне на суми за разноски / чл.65, ал.2 ГПК/, не води до извод за допуснато процесуално нарушение от АС при постановяване на обжалваното определение. Разликата в задълженията на съда при възстановяването на срока за внасяне на суми по чл.65, ал.2 ГПК и продължаването на срока по чл.63, ал.1 ГПК, произтича от липсата на законово определено начало за възстановения срок в ГПК. Съдът няма задължения при удължаване на срока за изпълнение на вече дадени указания да дава повторно указания за тяхното изпълнение, както и последиците ако не бъдат изпълнени. Цитираната в частната жалба разпоредба на чл.168, ал.1 АПК е неприложима, тъй като се отнася до дължимата от съда проверка при постановяване на съдебен акт по същество при редовна жалба, каквато в случая не е налице. Поради изложеното, Върховният административен съд намира за правилен и обоснован изводът на АС - Кърджали за наличие на основание за оставяне на жалбата без разглеждане по чл.158, ал. 3 АПК. Съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане на това основание и да прекрати производството по делото, без да проверява допустимостта на нередовна жалба и в частност нейната срочност, тъй като от съдържанието на "възражението" не става ясно дали се твърди незаконосъобразност или нищожност на УП, при които сроковете за обжалване са различни. С оглед изложеното и поради неотстранените нередовнисти на първоначалната жалба не следва да се сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на норма, свързана с начина на уведомяване на земеделския производител за издаденото УП, тъй като този въпрос няма значение за решаване на настоящия правен спор. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,