Определение от 01.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. И. С., чрез процесуалния му представител адвокат Александрова срещу Решение № 5354 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело № 275/2020 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на Българска народна банка срещу Определение № 8468 от 04.10.2023 г. постановено по същото дело.

В проведеното на 19.02.2024 г. съдебно заседание касаторът е отправил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, по което съдът се е произнесъл с определение от 22.10.2024 г., с което е приел искането за неоснователно.

В хода на делото на 28.05.2025 г. е постъпило ново искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като страната счита че се касае за нови и съществуващи въпроси, релевантни за делото, предвид необходимостта от тълкуването, преценка на валидността и прилагането на общностни разпоредби на ЕС и принципи на европейското право, които са от значение за правилното решаване на спора, а именно:

1. При позоваване на Европейско право произтичащо от ДФЕС, чл. 63, Регламент ЕС 575/2013, Директива 2007/64 ЕС, Директива 2001/24 ЕС, Директива 2006/48 ЕС, Директива 2006/49 ЕС, Директива 2014/58 по спор пред съд на последна инстанция като настоящия, задължена ли е компетентната юрисдикция императивно да обсъди и не мотивира тълкуването и приложимостта на цитираните разпоредби по делото и в случай на преюдициални въпроси свързани с тълкуването и приложимостта на тези разпоредби длъжен ли е съда от последна инстанция да мотивира и се аргументира по всеки един зададен въпрос?

2. Следва ли да се тълкува че член 63 ДФЕС съдържа ясна и безусловна забрана относно ограниченията на изпълнението на платежни нареждания приети и осчетоводени платежни нареждания в Евро на територията на ЕС от доставчика на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор?

3. Разпоредбата на член 63 ДФЕС следва ли да се тълкува, че забранява преките и косвени дискриминации в ограничаването на свободното движение на капитали между Европейския съюз и трети страни, а също така и съобразно позоваването на права в случай на движение на капитали между Европейския съюз и трети страни?

4. Според разпоредбите на чл. 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкува, че националните мерки, които биха могли да затруднят или възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от договора, трябва да отговарят на четири условия: да се прилагат по недискриминационен начин, да са обосновани с императивни съображения от общ интерес, да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната с тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането й?

5. С оглед фундаменталните права на собственост, които притежава всеки вложител, разпоредбите на член 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкуват, че се прилагат по различен начин към платец с встъпило в договорно изпълнение платежно нареждане, прието безрезервно и осчетоводено от доставчика на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор и обявяването на кредитната институция в неплатежоспособност, с тези на платец, чиито авоари са в патримониума на банката след поставянето й под специален надзор и обявяването й в неплатежоспособност?

6. Разпоредбите на член 63 и член 65 ДФЕС следва ли да се тълкуват, че не разрешават дискриминационно отношение по третирането и завършването на платежни нареждания приети, обработени и осчетоводени от доставчика на платежни услуги преди поставянето му под особен надзор?

7. Съобразно разпоредбата на член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, трябва ли да се тълкува в смисъла, че сметка посочена като «спестовен влог на граждани и домакинства във валута», от която е дебитирано директно, без внасянето и тегленето на средствата да са възможни единствено посредством друга разплащателна сметка, и която се използва пряко за валутен превод в евро, който е приет обработен и осчетоводен за изпълнение от доставчика на платежни услуги, като по същата сметка са начислени и събрани съответните такси за паричен превод, е «платежна сметка» по смисъла на Директива 2007/64 ЕС?

8. Когато спора в главното производство попада под една от двете основни свободи предвидени в Европейското право, а именно свободата на свободно движение на капитали или под свободно движение на услуги съгласно правото на Европейския съюз, задължена ли е националната юрисдикция да съобрази коя е водещата свобода преди да разгледа спора (исковата претенция) по същество в главното производство?

9. Трябва ли да се тълкува, че разпоредбата на чл. 63 ДФЕС и Директива 2007/64/ЕС, поражда права за платеца наредил паричен превод в Евро, който е прие, обработен и осчетоводен от доставчика на платежни услуги на територията на Съюза, преди поставянето на банката под специален надзор? Прилагането на тези права задължава ли завършване на влезлия в правно действие и неподлежащ на отмяна договорен паричен превод приет от банка с валиден лиценз и действаща по наредбите на националния надзорен орган?

10. Ограничението на свободно движение на капитали и поставянето на доставчик на платежни услуги под най-строг режим на специален надзор от надзорен орган в държава членка на Съюза, като са ограничени всички дейности по лиценза на банка с решение на самия надзорен орган, като са изключени всички системи за платежни преводи, като в последствие са анулирани /канцелирани/ дори приети и обработени платежни нареждания, явява ли се неоправдано и непропорционално ограничение на правата на собственост, в случай, че се отнася платежно нареждане подадено, прието и осчетоводено от доставчик на платежни услуги преди поставянето му под специален надзор и обявяването му в несъстоятелност?

11. Явява ли се прието платежно нареждане в условия на действаща банка редовен лиценз и отговаряща на пруденциалните изисквания за кредитна институция преди поставянето и по специален надзор и нерегламентираното му неизпълнение и връщане на средствата в неплатежоспособна и несъстоятелна банка непропорционална и необоснована намеса в правото на собственост по хартата на основните права на ЕС и приложимостта на европейското право?

12. Трябва ли да се тълкува, че надзорен орган е задължен да съобрази породените права по чл. 63 ДФЕС, Директиви 2001/24 ЕС, 2007/64 ЕС, 2014/59 ЕС в изпълнението на своите надзорни правомощия, като се съобрази и вземе в предвид че правата на платеца са породени преди поставянето на банката под специален надзор и преди установяването на неплатежоспособност?

13. Трябва ли да се тълкува че съобразяването и изпълнението на задълженията на надзорния орган по Регламент 575/2013, Директива 2006/48 ЕС и Директива 2006/49 ЕС, както и произтичащите от тях последствия и решения, при установяване на последствията за решението за степента на надзора върху доставчика на платежни услуги и платците преди поставяне под специален надзор трябва да бъде съобразено с настъпилите вече права породени от гореупоменатите разпоредби и в тази връзка отговорен ли е надзорния орган за вреди към платеца от тези нарушения от страна на надзорния орган?

14. Трябва ли да се тълкува, че платец наредил с превод собствени средства с платежно нареждане в Евро на територията на ЕС, преди поставянето на банката под специален надзор и преди обявяването й за неплатежоспособна е в правото си да има защита от правилото «нулев час» което е въведено в европейската правна рамка от Директива 2007/64 ЕС както и Регламент (ЕО) №924/2009 на Европейския парламент и на Съвета, Директива 20098110/ЕО Европейския парламент и на Съвета и регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета, както и с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета?

15. В кой момент се пораждат права за платец, който нарежда платежно нареждане за превод на собствени средства в Евро на територията на ЕС чрез система на кореспондентско банкиране, като банката посредник на доставчика на платеца и доставчика на получателя или единствения посредник е също на територията на Съюза, ако платежното нареждане е прието обработено и осчетоводено от банката, като същата е извършила и допълнителна обработка във вътрешната си банкова система, а именно е дебитирала от сметката на платеца съответните такси за изпълнение на превода като е определила и вальор, спрямо изискванията на разпоредбите на европейското право, на основния закон ДФЕС и вторичното право на Съюза и предвидените директиви относими към спора?

16. Трябва ли да се тълкува, че съгласно разпорежданията на Директива 2007/64 ЕС, при извършен превод в евро и приемащата банка, приела изпълнението на платежното нареждане, която е доставчик на платежни услуги и ако кореспондентската банка изпълняваща платежното нареждане в евро се намира на територията на ЕС, то тогава част III и част IV от Директива 2007/64 ЕС е относима и задължителна и за доставчика на платежни услуги и за кореспондентската банка на територията на ЕС?

17. Като се вземат в предвид разпоредбите на ДФЕС, Директива 2007/64 ЕС, член 119, ал. 3, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /съгласно редакцията към 20.06.2014 г./, допустимо ли е мярката на надзора да обусловят намеса в правото на собственост?

18. Разпоредбите на Директива 2007/ 64 ЕС следва ли да се тълкува, че поражда права и правна защита, в случай на завършването на договорни отношения за валутен превод, който е неотменим и следва ли да се тълкува, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ и европейските правни норми даващи гаранции за неотменимост е неотменим?

19. Следва ли и приложимо ли е национален закон, а именно: Закон за банките от 1997 г., който закон е отменен с Държавен вестник брой 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, да се прилага при приет Закон за кредитните институции и съгласно ограничението на свободно движение на капитали по чл. 64 ДФЕС да бъде използван от национален съд за пълното отхвърляне на свободно движение на капитали по „заварена клауза“?

21. Трябва ли да се тълкува, че в чл. 65, пар. 1, буква б) от ДФЕС, с оглед трайната практика на Съда на ЕС и доктрината „Acte Eclaire“ на съда, че НЕ позволява бланкетно приложение на запазено право на държавите членки да въвеждат ограничения на посочените свободи, свързани с надзора за благоразумие над кредитните институции?

Ответникът, Българска народна банка, чрез процесуалния си представител адвокат Пачаманов в съдебно заседание взема становище за неоснователност на направеното искане от касатора.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на направеното искане.

Върховният административен съд намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.

Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство.

Неоснователно е соченото, че сега поставените въпроси са нови и съществуващи, и е налице необходимост от тълкуването на общностни разпоредби и принципи на европейското право, които са от значение за решаването на спора.

Отново следва да се отбележи, че самата касационна жалба се основава на неправилно възприемане на фактите от първоинстанционния съд, довели до неправилно приложение на закона, включително на относими норми от общностното право, при неправилното им възприемане, включително при несъобразяване с тълкуването им от СЕС.

В повторното искане до съда отново се иска тълкуване на разпоредбите на член 63 и чл. 65 от ДФЕС, въпреки че в него не се оспорва тяхната яснота и безпротиворечиво им тълкуване от СЕС. Както в производството пред първоинстанционния съд, така и в касационната си жалба страната се позовава на множество решения на СЕС определящи приложението на разпоредбите на чл. 63 и чл. 65 от ДФЕС: относно свободното движение на капитали - решения С-163/94, С-165/94, С-250/94, С-286/82., С-352/5 и др.; относно възможността за ограничение в хипотезата на чл. 65 ДФЕС – решения С-543/08, С-52/16, С-113/16, С-201/15, С-352/85, С-98/81 и др.; относно приложението на чл. 65, § 3 ДФЕС, включително във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и допустимостта на ограничение на свободното движение на капитали – решения С-319/02; С-439/97, С-54/99 и др. Що се касае до предприетите надзорни мерки от БНБ, по специално на съответствието на решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на банката с чл. 65 ДФЕС следва да се има предвид решение по дело С-501/18 на СЕС, на което касационния жалбоподател изрично се позовава. Предположението на страната, че касационната инстанция няма да се съобрази с относимите текстове от приложимото право на ЕС и тълкуването им от СЕС само по себе си не може да обоснове направеното искане. Следва да се отбележи, че в искането е налице позоваване на Директиви 2001/24 ЕС, 2007/64 ЕС, 2014/59 ЕС, 2006/48 ЕС и 2006/49 ЕС, както и на Регламент 575/2013, без да е посочена конкретна разпоредба от тях, предпоставяща поради своята неяснота необходимост от тълкуване от СЕС.

Посоченото не освобождава националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване съгласно националното право от задължението по член 267, трета алинея ДФЕС при установените от СЕС хипотези. За наличието им или не съдът дължи отговор с решението си по спора, съобразно установените по делото факти и преценка за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Настоящият състав счита, че разпоредбите, чието тълкуване се иска са ясни, като значението им е изяснено в дългогодишната практика на СЕС, което ще бъде съобразено при постановяване на решението. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането за спиране на производството по делото с оглед депозирана от касационния жалбоподател жалба пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). ЕСПЧ не е инстанция по съществото на спора относно предявения иск и неговата задача не е да разрешава национални спорове. ЕСПЧ е съд с наднационална компетентност, който се произнася относно нарушаването на основни права от страна на държавите, ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека.

По изложените съображения и на основание чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение