Решение № 8504 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1516 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 542/2025 г. на Административен съд – София – област. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З АПК. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че процесният строеж не е допълващо застрояване, а фактически представлява основно жилищно застрояване, както и че е налице нарушение на чл. 169 ЗУТ. Излага доводи за нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 АПК. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на процесната заповед на началника на РДНСК – Софийска област. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника си главен. юрк. Р. Аврамов в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – главният архитект на община Костинброд, в писмен отговор, взема становище за основателност на касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-11-Сф-13/29.04.2025 г., издадена от Началника на РДНСК – Софийска област, с която на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 110/07.04.2025 г., издадено от главния архитект на община Костинброд за строеж: „Допълващо застрояване – лятна кухня и стопанска сграда“ в УПИ I-75, кв. 17 по плана на [населено място], община Костинброд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявената жалба като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. След анализ на относимите материалноправни норми и представените по делото доказателства, съдът е приел, че макар в закона да няма изрично изискване за предварително реализирано основно застрояване, допълващо застрояване може да се допуска преди основното само ако сградите действително имат спомагателен характер и не препятстват реализирането на основната сграда, предвидена в ПУП. За сградата на основното застрояване следва да има разрешение за строеж, за да се реализира допълващото застрояване. Съдът приема, че процесната „лятна кухня и стопанска постройка“ по обем, разположение и функционални характеристики не изпълнява функцията на допълващо застрояване, а по същество се явява основна жилищна сграда, реализирана по облекчения ред на чл. 147 ЗУТ. Обосновал е извод, че чрез използване на института на допълващото застрояване за изграждане на сграда за обитаване в основното петно на имота се цели заобикаляне на закона и избягване на по-строгия режим за основно жилищно застрояване. Излага съображения, че проектът не гарантира спазване на хигиенно–здравните изисквания относно отвеждането на отпадните води, в нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗУТ. Приел е, че са налице материалноправните основания, посочени от органа, за отмяна на разрешението за строеж по чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. На основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като съдът правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Направените фактически констатаци се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 5 на същата разпоредба при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от данните по делото след постъпване на уведомлението за издаденото разрешение за строеж (РС) е извършена предвидената в чл. 156, ал. 1 ЗУТ служебна проверка от служители на РДНСК – Софийска област. Съставеният при тази проверка констативен протокол обективира направените в резултат на нея констатации. Оспорената пред съда заповед е издадена в определения в нормата 14-дневен срок. По делото е безспорно установено, че за УПИ I-75, кв. 17 по плана на [населено място], община Костинброд действа подробен устройствен план (ПУП), одобрен със заповед № 455/26.12.1988 г. на председателя на ИК на ОНС – Костинброд, който предвижда ниско жилищно застрояване, разположено свободно, като допълващо застрояване не е предвидено. С визата по чл. 140 ЗУТ е допуснато допълващо застрояване – лятна кухня и стопанска постройка, при общи показатели за основното и допълващото застрояване (Пзастр. до 40 %, Кинт до 1,0, озеленяване поне 40 %). Съгласно проектните показатели, в УПИ I-75 се предвижда едноетажна сграда с дървена конструкция и двускатен покрив, със застроена площ 75,64 кв. м, РЗП 75,64 кв. м, височина до било 3,00 м, разположена свободно в имота, с обособени помещения за обитаване и предвидени плочници, паркинг и озеленени площи. В обяснителната записка и конструктивната част обектът е разгледан като сграда за обитаване – посочено е експлоатационно натоварване q=1,50 kN/m за „помещения за обитаване“, предвидени са стоманобетонни ивични основи, стоманобетонна настилка и дървени стени и покрив, изпълняващи функцията на носеща конструкция на „склада/обекта“, с кота ±0,00 на 10 см над прилежащия терен. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план – ал. 2. Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти – ал. 3 на същата норма. Според чл. 41, ал. 1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, каквато е конкретната хипотеза, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план (ал. 2). Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗУТ летни кухни се разполагат свободно или свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното застрояване. Систематичното място и граматическото тълкуване на цитираните законови норми обосновават извод, че второстепенните постройки имат допълващо основното застрояване предназначение и функция. Те се предвиждат към сградите на основното застрояване и са със спомагателен, имат обслуждащ характер, т.е. обусловени са от основното застрояване. Предвиждането на допълващо застрояване е в зависимост от разположението и обема на основното застрояване. Анализът на разпоредбите, относими към допълващото застрояване, налага извод, че предпоставка за разрешаването му е съществуването на основно застрояване или поне наличието на вече издадено разрешение за строеж за сграда на основното застрояване ведно с одобрен инвестиционен проект, тъй като следва да има яснота относно конкретното разположение и параметри на основното застрояване. Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗУТ, която не допуска допълващо застрояване по реда на ал. 2, превишаващо зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ. Затова разрешаването на сграда на допълващо застрояване е допустимо да се извърши едновременно с разрешаване на сграда на основното застрояване или след това, но не и преди този момент. За УПИ I-75 е одобрен ПУП – ПЗ за ниско етажно свободно жилищно застрояване. Същото не е реализирано. Няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж на жилищна сграда. Предвиданата с процесното РС лятна кухня е второстепенна постройка на допълващото застрояване и като такава не може да предхожда сградата на основното застрояване. Това е така, защото застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в имота. Спрямо него се преценява разположението и обема на допълващото застрояване по арг. от чл. 41, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. На следващо място правилен е изводът на съда, че предназначението на лятната кухня определя и отделянето на отпадни води. Направеното в обяснителната записка описание на сградата, включващо и помещения за обитаване, предполага образуването на отпадни води. В случая техническо решение за отвеждането и заустването им не е предвидено, поради което правилно е прието от съда и административният орган, че разрешението за строеж не е съобразено с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗУТ и чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Тези изисквания не са обвързани с начина на водоснабдяване и вида на водоизточника, а с образуването на битови отпадъчни води с оглед предназначението на строежа. Настоящата касационна инстанция напълно споделя извода на съда, че абстрактно не е изключена възможността допълващото застрояване да бъде изградeно преди основното, но само ако едновременно са налице следните условия: действащият ПУП предвижда основно застрояване в УПИ, разположението и обемът на постройките на допълващото застрояване не препятстват реализирането на основната сграда според предвижданията на ПУП (режим на застрояване, петно, отстояния) и вече издадено разрешение за строеж, предназначението и функционалните характеристики на постройките са явно обслужващи по отношение на предвидената основна сграда, а не самостоятелно застрояване за обитаване От проекта следва да е видно, че постройките ще се обслужват от съществуваща или предвидена инфраструктура (водоснабдяване, канализация, достъп), която да може да обслужва и бъдещата основна сграда. При липса на тези предпоставки се стига до подмяна на логиката на ЗУТ – под формата на „допълващо застрояване“ фактически да се реализира основна сграда за обитаване по облекчен ред, което представлява заобикаляне на закона. В случая недопустимо под формата на допълващо застрояване е предвидено такова, което по своето естество е основно, като по този начин се допуска нарушаване на законовите изисквания за реализиране на строежи. В тази връзка законосъобразно съдът приема, че реална функционална връзка на процесната сграда като спомагателна към потенциално бъдещо основно жилищно застрояване не е установена. Нито от визата, нито от проектното решение личи ясно и убедително как конкретната постройка ще обслужва бъдеща жилищна сграда, реализирана съгласно ПУП, при положение че заема ключово място в имота и по същество организира целия начин на застрояване и ползване. Следователно, макар формално да е обозначена като „лятна кухня и стопанска постройка“, според съдържанието на проекта, обема, разположението и функциите си, процесната сграда представлява основно застрояване в имота, реализирано под формата на допълващо застрояване. Такова фактическо превръщане на допълващото застрояване в основно е несъвместимо с чл. 20 и чл. 41 ЗУТ и нарушава предвижданията на действащия ПУП, който допуска свободно разположена жилищна сграда, а не „основна“ жилищна функция да бъде реализирана от постройка, обозначена като „лятна кухня и стопанска постройка“. Доводите, че това е дългогодишна административна практика при разрешаване на аналогични обекти не могат да обосноват заключение за законосъобразност на РС. Предвид изложеното, правилен е изводът на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК - Софийска област за отмяна на строителното разрешение е постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Както беше посочено, за УПИ I-75, кв. 17 по плана на [населено място] е одобрен ПУП – ПЗ за ниско етажно свободно жилищно застрояване. Същото не е реализирано и за да се осъществи е необходима виза за проектиране. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с означени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително. В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8. В тази връзка настоящата инстанция не зачита представените с касационната жалба 2 бр. скици с № 203/28.03.2021 г., издадени от община Костинброд, тъй като същите са противоречиви. В случая не може с виза за проектиране да се преустройства допълващо застрояване лятна кухня, нито да има виза за проектиране за жилищна сграда, тъй като основното застрояване е предвидено в действащия ПУП и за него не следва да се издава виза за проектиране. Предвид изложеното изводът на решаващия съд за материална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на доказателствата по делото. Като е отхвърлил жалбата на касатора срещу оспорената заповед за отмяна на разрешението за строеж, съдът е постановил решение при правилно приложение на материални закон. При разглеждане на делото съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ДНСК следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,