Решение № 5505 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2012 г.

Решение № 5505 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Манолов Бонев против решение № 828 от 22.05.2012 г. по адм. дело № 2225/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което жалбата му против решение № 7 от 20.09.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, с което е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. № ОИ-7/08.09.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като исканата информация следва да му бъде предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен и приписката - изпратена на административния орган за предоставяне на исканата информация. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Крайният извод на Административен съд - Бургас за отхвърляне на жалбата е законосъобразен, но по съображения, които не съвпадат с възприетото от първоинстанционния съд. Правилно съдът приема, че отказът на директора на ОДМВР - Бургас да предостави исканата по реда на ЗДОИ информация, е постановен от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, като съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в решение № 7 от 20.09.2011 г., да предостави по заявлението на Бонев с вх. № ОИ-7/08.09.2011 г. информация за лицето, ударило Бонев на 24.07.2011 г. в с. Лозенец е законосъобразен, се споделя от настоящата инстанция, но по различни съображения. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона. Според цитирания текст и по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България, създава се и се съхранява от държавните органи и техните териториални звена и която дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закон субекти. В случая в заявлението на жалбоподателя са поставени въпроси и се искат сведения от частен характер, свързани с инцидент, при който заявителят е пострадал. Поради това следва да се приеме, че исканата информация не е обществена и отказът на органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е законосъобразен. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в случая разпоредбите на ЗДОИ са неприложими, тъй като заявителят може да получи исканите данни по друг ред (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Като лице, пострадало от престъпление, заявителят има право да се информира за хода на наказателното производство и движението по преписка № М-149/2011 на РУП - Царево (чл. 75, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), да получи съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сам не може да събере (чл. 83 от НПК) и да бъде информиран и за отказа да се образува досъдебно производство (чл. 213, ал. 1 от НПК). В този смисъл всички доводи на касатора, че исканата информация следва да му бъде предоставена от полицейските органи са основателни, но не водят до извод, че това следва да бъде направено по реда на ЗДОИ. Напротив, всичко казано по-горе налага заключението, че е налице друг процесуален ред за информиране на заявителя, което изключва приложението на ЗДОИ. В този смисъл е нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Поради изложеното настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Бургас като краен резултат съответства на закона, а доводът на касатора в обратния смисъл не може да бъде споделен. Касационният довод за необоснованост на решението също е неоснователен. Крайният извод на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба се основава на събрани по делото доказателства. Текстът на подаденото заявление и наличието на друг процесуален ред за получаване на исканите сведения аргументират извода за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след преценка и анализ на всички събрани доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, а съдебният акт е подробно мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Бургас е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,