Решение № 131 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г.

Решение № 131 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 806/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] - С. срещу решение № 973/30.06.2010 г. по в. гр. д. № 1473/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството - касатор срещу Методи В. Докторов с правно основание чл. 81 ЗЗ отм. и чл. 86 ЗЗД. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - уважаване на предявените искове. Ответникът Методи В. Докторов не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 200 от 24.03.2011 г. само по материалноправните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивният съд за отхвърлените искове - кой е момента на изискуемост на вземането на застрахователя срещу деликвента по чл. 81 ЗЗ отм. и за началния момент на погасителната давност при упражнен регресен иск на застрахователя по чл. 81 ЗЗ отм. - заплащане на застрахователното обезщетение или настъпване на застрахователното събитие. Съдът е сезиран от ЗД [фирма] с иск по чл. 402 ТЗ отм. във връзка с чл. 81 ЗЗ /ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г. отм./ срещу Методи Докторов за заплащане на сумата от 2560 лв. - изплатено обезщетение по договор за застраховка "имущества" за причинени имуществени щети на [фирма] в резултат на ПТП, извършено по вина на отв. Докторов на 1.09.2004 г. в [населено място] - повреди на козирката над бензинови колонки 1 и 2 след извършена от ответника маневра с МПС. Предявен е и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1100 лв. Пловдивския районен съд с решение от 16.04.2010 г., постановено по гр. дело № 11613/2009 г. е уважил предявените искове за главница в размер на 2560 лв. и в размер на 1092.68 лв. мораторни лихви, като до размера до 1100 лв. искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен поради изтекла давност за времето от 1.09.2006 г. до 28.09.2006 г. Пловдивският окръжен съд е отменил решението в осъдителната му част и е отхвърлил исковете, като се е позовал на изтекла петгодишна погасителна давност. Въззивният съд е приел, че давностният срок започва да тече считано от датата на ПТП, в случая 1.09.2004 г., а не от датата на плащане на щетата от застрахователя на застрахованото лице - 16.12.2004 г. за сумата от 2125 лв. и 24.01.2005 г. за сумата от 445 лв. Това становище на въззивният съд е в противоречие на разрешението на този въпрос в задължителна за съдилищата практика т. 14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС и решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. дело № 356/2008 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че за регресните искове на застрахователя по чл. 81 ЗЗ отм. срещу деликвента важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая към датата на предявяване на исковете 28.09.2009 г., считано от датата на извършеното плащане на правоимащото лице [фирма] петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Решението в обжалваната му част е неправилно - чл. 281, т. 3 ГПК, което налага касирането му. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ТК намира, че след отмяна на решението в обжалваната част делото ще следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът е мотивирал неоснователността на исковете само с изтекла давност. На основание чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 273 ГПК въззивният съд ще следва да извършил преценка на доказателствата и доводите на страните за това дали ответникът Докторов се е отклонил виновно от проверка за употреба на алкохол като е напуснал местопроизшествието и налице ли е регресно право на застрахователя за ангажиране на отговорността на причинителя на щетата, като съобрази действащите нормативни актове към момента на ПТП - чл. 81 ЗЗ отм. и чл. 19, ал. 2 Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отм.) Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение