Определение № 246 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. В. против решение № 1066/16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 924/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, отменил е решението на районен съд, постановено в обратен смисъл и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че допълнително начисленото количество електроенергия е възможно да бъде доставено и потребено в обекта. От заключението на вещите лица съдът е приел за установено, че софтуерната намеса е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и е в резултат на волеви човешки действия с определена цел, а не на техническа грешка. Прието е, че не се допуска на един одобрен тип електромер, чрез софтуер да се намалява или увеличава съдържанието /натрупаното показание/ на тарифите. Предвид констатациите на БИМ за липса на механични дефекти на кутията на електромера, съдът е приел, че причината за намеса в софтуерната схема е неправомерно целенасочено външно софтуерно вмешателство, чрез задаване на несъществуващи параметри за настройка на СТИ, в резултат на човешко въздействие. Съдът е приел, че според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергие в по-малък размер и съответно е заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при липса на специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Поради липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на електрическата енергия поради грашка в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Съдът е приел, че в случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, вр. Чл.183 ЗЗД. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол, като съдът е отбелязал, че корекцията на сметката не се основава единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената проверка, а и на тези отразени в протокола от метрологичната експертиза. Разглеждането на делото от въззивен съд е повторно, след отмяна на решението на съда от ВКС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания. При първото касационно обжалване са разрешени правните въпроси, касаещи възможността електроразпределителното дружество да начислява корекции по сметки на потребители за минал период, както и приложимия закон в случая, поради което поставените в тази насока правни въпроси са разрешени с решението на ВКС, с което е отменено решението на въззивната инстанция, при първото касационно обжалване. Относимите към производството по чл.288 ГПК правни въпроси, при повторното касационно обжалване са тези, свързани с процесуалните действия, извършени от въззивния съд при повторното разглеждане на спора, в изпълнение на задължителните указания на ВКС. Поставят се правни въпроси относно задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годност на експертизата и доказателствения материал и длъжен ли е съдът да назначи нова експертиза служебно в случай, че представената експертиза е непълна, необоснована и не дава отговор на поставените въпроси. Съдът е изложил мотиви относно това, защо приема за обективна представената и приета от него експертиза в изпълнение на указанията на ВКС, като е приел, че същата е пълна и отговаря на поставените въпроси, като в тази насока не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, като е обосновал изводите си за неоснователност на иска не само на изводите в експертизата, а и на останалия събран по делото доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви за това. Предвид изложеното, липсват сочените касационни основания по относимите правни въпроси. Предвид изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1488 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващо заплатено от страната адвокатско възнаграждение.