Определение № 9717 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2026 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Х. Х. Х., с адрес: гр.София, [адрес], чрез адв. Панчев, срещу определение №32552 от 18.08.2026 г. постановено по адм.д.№8935 по описа на Административен съд София град за 2026 г. С атакуваното определение е отхвърлена жалбата на лицето срещу писмо изх.№299 от 09.01.2026 г. на изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно. Неправилно е отхвърлена подадената от лицето жалба срещу прекратяване на производството по заявление вх.№ВС277177 от 16.12.2025 г. за предоставяне на право за локално платено паркиране на ППС с рег.№[рег. номер]. Указанията за представяне на СУМПС са изпратени от „Център за градска мобилност“ ЕАД без да е използвана Системата за сигурно електронно връчване, липсва потвърждаване от лицето, че е получило указанията на административния орган, поради което и срок за прилагане на изисканите доказателства не е текъл. Освен това, процедурата е прекратена в нарушение на материалния закон - §8 ПРЗ на Наредбата за организация на движението на територията на столична община /НОДТСО/, тъй като е прието, че материално правните предпоставки за възникване на право на локално паркиране не са променени. Новата редакция на чл.72, ал.1, т.4 НОДТСО, която издига правоспособността в самостоятелно условие, е неприложима, тъй като не може да бъде отнесена към започнало вече производство. Частният жалбоподател твърди, че е бил в невъзможност да представи СУМПС, тъй като му е било отнето със заповед за прилагане на ПАМ, която представя при обжалването. Лишаването от право на паркиране поради тази причина е с несъразмерна тежест по смисъла на чл.6 АПК, която надхвърля целта на закона. Моли, да бъде отменено определението и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за продължаване на производството по заявление вх.№ВС277177/16.12.2025 г. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителния директор на ЦГМ, чрез адв. Георгиева намира частната жалба за неоснователна. За първи път доводите за невъзможност да бъде представено СУМПС се навеждат едва при настоящето обжалване. Представената пред ВАС заповед за прилагане на ПАМ не следва да бъде ценена, тъй като се прилага едва с частната жалба. Г-н Х. Х., в срока предоставен му от административния орган не е представил СУМПС и не е изтъкнал обективни причини, поради които не може да го предостави в срок. Налице са били основанията за прекратяване на производството. Въз основа на това се иска определението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира се присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, в размер на 200 евро. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2, вр. с чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София град е обжалвано писмо за прекратяване на производството по заявление вх.№ВС ВС277177 от 16.12.2025 г. за предоставяне на право на локално платено паркиране на лек автомобил от Х. Х.. Основанието за прекратяване е непредставяне в срок на изискуемите според чл.72, ал.1, т.4 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община документи. Не е представено СУМПС, нито като копие, нито за справка /според различните редакции на нормата/. АССГ е приел за установено, че на 16.12.2025 г. Х. Х., със заявление на хартиен носител е поискал от „ЦГМ“ ЕАД да му даде право на локално платено паркиране на собственото му МПС. В заявлението е посочено, че прилага необходимите документи. При извършената проверка от служители на „ЦГМ“ ЕАД е констатирано, че не е представено СУМПС. На посочената от заявителя електронна поща е изпратено уведомление за представяне на СУМПС, в указан срок. В този срок, определен от датата на изпращане на писмото частният жалбоподател не е представил СУМПС, поради което на основание чл.30, ал.2 от АПК производството пред административния орган е прекратено. Писмото е изпратено по електронната поща на лицето на 09.01.2026 г. Жалбата срещу него е подадена на 17.07.2026 г. Решаващият състав на АССГ е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като за лицето не е текъл срок за обжалване. Направеното уведомяване от „ЦГМ“ ЕАД за прекратяване на процедурата по заявление вх.№ ВС277177/16.12.2025 г. на електронния адрес посочен в самото заявление не е надлежно според изискването на чл.137, ал.3 АПК. То не е направено на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала за електронно управление по смисъла на Закона за електронното управление. Поради тази причина е прието, че срокът за обжалване на писмо изх.№299/09.01.2026 г. не е изтекъл. АССГ по същество е изложил мотиви, че подадената жалба е неоснователна, тъй като жалбоподателят не е представил пред административния орган СУМПС, нито като копие, нито само за справка. Посочено е, че е без значение изменението на разпоредбата на чл.77, т.4, б.“в“ от НОДТСО считано от 05.01.2026 г., тъй като то по същество не променя изискването за представяне на СУМПС. Променен е само начинът, по който следва да се представи този документ - като копие или само за справка. И в двата случая следва да се установи, че лицето притежава СУМПС. При тези фактически установявания според съда са налице основания за прекратяване на административното производство по чл.56, ал.2 във връзка с чл.30, ал.2 АПК. Определението е неправилно. АССГ е приел, от една страна, че жалбата подадена пред него не е просрочена, тъй като не е налице надлежно връчване на писмото за прекратяване на административното производство. То е връчено на посочения от лицето електронен адрес в заявлението. Съдът е приел, че не са налице доказателства за надлежно отбелязване относно изтеглянето на изпратеното съобщение за прекратяване на административното производство от неговия адресат. Въз основа на това жалбата срещу отказа е приета за процесуално допустима. Писмото, с което от Х. Х. са изискани допълнителни документи – СУМПС е връчено по същия ред и на същия електронен адрес. Налице е противоречие в мотивите на прекратителното определение, тъй като при това връчване е прието, че лицето е уведомено надлежно и не е изпълнило в срок дадените му указания. Съдът не е извършил проверка на действията по връчване предприети от административния орган, не са изследвани в пълнота всички относими към спора доказателства. Макар, че настоящият състав споделя тълкуването на АССГ, че правната норма и преди, и след нейното изменение изисква представяне на СУПМС/дали в копие или само за справка, такова задължение съществува/, не са изяснени въпросите относно уведомяването на лицето, не приложено изпратеното до него писмо, не е ясно и защо след прекратяване на производството във връзка със заявлението от 16.12.2025 г. на 29.07.2026 г. „ЦГМ“ ЕАД е изискал отново представяне на доказателства - СУМПС. Констатираните пропуски представляват пречка за изясняване на фактите по делото, които имат значение за правилното разрешаване на спора, поради което се преценяват като съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на необоснован съдебен акт, при неизяснена фактическа обстановка, Постановяването на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в настоящото производство, препятства извършването на преценка за материалната законосъобразност на обжалваното определение. Поради тези съображения обжалваният съдебен акт на Административен съд София град следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се изиска попълване на административната преписка с цялата кореспонденция между Х. Х. и „ЦГМ“ ЕАД, като бъде установено как и кога е връчено уведомителното писмо, с което са изискани нови доказателства от лицето, да се приложи това писмо, дали са налице други издадени актове или незавършени административни производства във връзка с подаденото заявление пред органа. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, доколкото подлежат на присъждане от първоинстанционния съд в зависимост от резултата при повторното разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение