Решение № 316 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г.

Решение № 316 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Г. Б., чрез адв. Д. Й. Г. срещу решение № 320/12.12.2011 г. по в. гр. дело № 329/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение от 5.07.2011 г. по гр. дело № 1950/2010 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която Г. М. К. от [населено място] е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на П. Г. Б. от [населено място] върху 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40* по КК на [населено място], който представлява таванско помещение № 3, изградено до етап "груб строеж"в северозападното крило на шести-мансарден етаж на новострояща се жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 80 кв. м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и в частта, с която Г. М. К. е осъден да заплати на П. Г. Б. направените разноски в размер на 1 206.16 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения от П. Г. Б. против Г. М. К. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за предаване владението върху * ид. част от описания недвижим имот и е осъден ищецът да заплати на ответника Г. К. направени разноски в размер на 432 лв. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, като основателен. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Г. М. К., чрез адв. М. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответникът по жалбата [фирма] не е изразил становище по жалбата. С определение № 411/10.07.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос - построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС по отношение на ответника Г. М. К. относно недвижимия имот 1/2 ид. част от имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40* по КК на [населено място], който представлява таванско помещение № 3, изградено до етап "груб строеж"в северозападното крило на шести-мансарден етаж на новострояща се жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 80 кв. м., ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. От фактическа страна е прието, че жалбоподателят П. Г. Б. и трето, неучастващо по делото лице М. А. М. учредили в полза на ответника по иска [фирма] право да построи пететажна жилищна сграда, като страните по договора уговорили всяка от тях да получи самостоятелни обекти в сградата. С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156/2010 г. [фирма] продал на ответника по жалбата Г. К. процесния недвижим имот - таванско помещение № 3, изградено до етап "груб строеж" в северозападното крило на шести-мансарден етаж на новострояща се жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 80 кв. м. С допълнителен договор към нотариалния акт за учредяване право на строеж от 24.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите сключен между П. Г. Б. и [фирма] учредителят се задължил да оказва необходимото съдействие на строителя във връзка с изпълнение на задълженията му по нотариалния акт за учредяване на право на строеж, допълнителния договор от 02.06.2008 г., проектите за държавно приемане и разрешаване ползването на сградата по предвидения законов ред. Според този договор учредителят е едноличен собственик на тавански помещения със застроена площ от 49.64 кв. м., от които - северозападна таванска стая със застроена площ от 13.38 кв. м. с долепена до нея северна таванска стая със застроена площ от 11.27 кв. м. и западна сушилня със застроена площ 11.48 кв. м., коридор със застроена площ 10.15 кв. м. и мокро помещение със застроена площ 3.36 кв. м. От правна страна съдът е приел, че жалбоподателят-ищец не е установил какви помещения са изградени на шестия етаж от процесната сграда и дали същите са самостоятелни обекти. Прието е за неустановено какви са действително изградените обекти в сградата, поради непредставяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Според въззивния съд с допълнителния договор към нотариалния акт за учредяване право на строеж от 24.02.2009 г. жалбоподателят-ищец се договорил за изграждане на тавански помещения, като запазил за себе си собствеността върху таванско помещения с площ от 49.64 кв. м. Прието е, че не е установено този договор да е изпълнен. Относно постановеното първоинстанционно решение в частта, с която предявения положителен установителен иск за същия имот е уважен спрямо [фирма] съдът е приел, че производството по делото е прекратено, поради оттегляне на въззивната жалба. За влязло в сила е прието и решението по искането с пр. осн. чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 156/2010 г., тъй като не е обжалвано. При тези съображения съдът е приел искът с пр. осн. чл. 108 ЗС по отношение на ответника по жалбата Г. К. за неоснователен. По правния въпрос: С решение № 980/12.12.1994 г. по гр. дело № 781/1994 г. на ВКС I г. о. е прието, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение. С решение № 602/26.06.1993 г. по гр. дело № 165/1992 г. на ВКС първо гражданско отделение е застъпено становището, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване. Построеното извън него/етажи, площи/ е приращение към терена. То става притежание на собственика на земята. Прието е, че за извършеното строителство в повече от определеното титулярът на вещното право на строеж има качеството на владелец върху чуждо място. Съдът възприема разрешението на правния въпрос в посочените решения на състави на ВКС. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените случаи в закона. Такова изключение съдържа разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Учредяването на правото на строеж се извършва чрез различни правни актове - правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 55 ЗС. Най-често правната сделка е отделен договор за учредяване на право на строеж, като учредител е собственикът на земята, а приобретател може да бъде всеки правен субект - физическо или юридическо лице. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от рамките на договора или административния акт, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 1 и чл. 92 ЗС, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Установено е по делото, че жалбоподателят П. Г. Б. и М. А. М. - неучастващо по делото лице възоснова на сключен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нот. акт № 137/2008 г. учредили в полза на ответника по иска [фирма] право да построи пететажна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № 40*, целият с площ от 658 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на [улица]. Страните по договора уговорили всяка от тях да получи самостоятелни обекти в сградата. С допълнителен договор към нотариалния акт за учредяване право на строеж от 24.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между П. Г. Б. и [фирма] учредителят се задължил да оказва необходимото съдействие на строителя във връзка с изпълнение на задълженията му по нотариалния акт за учредяване на право на строеж, допълнителния договор от 02.06.2008 г., проектите за държавно приемане и разрешаване ползването на сградата по предвидения законов ред. Според този договор учредителят е едноличен собственик на тавански помещения със застроена площ от 49.64 кв. м., от които - северозападна таванска стая със застроена площ от 13.38 кв. м. с долепена до нея северна таванска стая със застроена площ от 11.27 кв. м. и западна сушилня със застроена площ 11.48 кв. м. коридор със застроена площ 10.15 кв. м. и мокро помещение със застроена площ 3.36 кв. м. Установено е също, че ответника по иска [фирма] продал на ответника Г. К. на 24.02.2010 г. с нот. акт № 156/2010 г. недвижим имот - таванско помещение № 3, изградено до етап "груб строеж" в северозападното крило на шести-мансарден етаж на новострояща се жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 80 кв. м. Според заключението на вещото лице Е. Я. по назначената съдебно техническа експертиза, което въззивният съд не е обсъдил описаните в нотариалния акт № 137/2008 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот самостоятелни обекти в сграда няма самостоятелен обект в сградата, който да съответства на самостоятелен обект с идентификатор № 40*, построен в шестетажна сграда с търговски партер на [улица] [населено място] с идентификатор на сградата 40909.108.138.3, изградена в поземлен имот с идентификатор 40* по кадастралната карта на [населено място]. Неправилни са изводите на въззивния съд, че ищецът не е установил какви помещения са изградени на шестия етаж от процесната сграда и дали същите са самостоятелни обекти, както и че не е установено какви са изградените самостоятелни обети в сградата, поради непредставяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Неправилно е прието, че с допълнителния договор към нотариалния акт за учредяване право на строеж от 24.02.2009 г. ищецът се договорил за изграждане на тавански помещения, като запазил за себе си собствеността върху таванско помещение с площ от 49.64 лв. и съответно, че не е установено изпълнение на договора. С оглед сключения договор между жалбоподателя П. Б. и третото, неучастващо по делото лице М. М. от една страна и [фирма] [населено място] за учредяване право на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда и постигнатото съгласие между страните всяка да получи самостоятелни обекти в сградата съдът намира, че в обема на учреденото право на строеж в полза на дружеството е включено изграждането на пететажна жилищна сграда. От събраните по делото доказателства не се установява страните по договора за учредяване право на строеж в полза на [фирма] да са постигнали съгласие за промяна обема на правото на строеж, а именно относно етажността на жилищната сграда - същата да се изгради на шест етажа. Допълнителният договор от 24.02.2009 г. със страни П. Г. Б. и [фирма] не е сключен в предвидената от закона форма - същият е с нотариална заверка на подписите, а и като страна по него е участвал само един от съсобствениците на имота. Поради това този договор не е породил правни последици и не представлява изменение на постигнатото съгласие с договора за учредяване право на строеж, обективиран в нот. акт № 137/2008 г. относно обема на учреденото право на строеж. С договора за продажба, обективиран в нот. акт № 156/2010 г. [фирма] продало на Г. К. таванско помещение № 3, изградено до етаж"груб строеж" в северозападното крило на шести-мансарден етаж на процесната жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 80 кв. м., което таванско помещение е извън обема на учреденото право на строеж в полза на [фирма]. Спорния имот представлява таванско помещение в жилищна сграда в режим на етажна собственост. По делото не е изяснено дали процесното таванско помещение № 3 е обособено по вид, характер, строителни и битови елементи за да може да има самостоятелно юридическо съществуване - т. е. да представлява самостоятелен обект на собственост, съответно да принадлежи на отделен собственик или представлява обща част на сградата по естеството си. Всеки от посочените елементи, необходими за да е налице самостоятелен обект на собственост, е предвиден в Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - чл. 110 и следващите, както и в разпоредбите на ЗУТ - чл. 40 и следващите касаещи самостоятелен обект жилище или съответните разпоредби относно обекти за нежилищни нужди. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, и не е назначил допълнителна такава със задача вещото лице да вземе предвид посочените по-горе действащи строителни правила и нормативи към момента на сключване на договора за учредяване право на строеж с нот. акт № 137/2008 г. и изграждане на процесната жилищна сграда, съответно архитектурният проект и разрешението за строеж, и да даде заключение спорното таванско помещение № 3, находящо се в северозападното крило на шести-мансарден етаж на новостроящата се жилищна сграда на [населено място] дали е обособено по вид, характер, строителни и битови елементи, за да има самостоятелно юридическо съществуване или е обща част на жилищната сграда по естеството си. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 235, ал. 2, последица от което е неправилност на решението. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия - назначаване и приемане на съдебно техническа експертиза относно характеристиката на спорното таванско помещение № 3 - дали е обособено по вид, характер, строителни и битови елементи, за да има самостоятелно юридическо съществуване или е обща част на жилищната сграда по своето естество. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение