Решение № 5224 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8028/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ЧЗП – Г. Сербест“, чрез пълномощника си, срещу решение № 5038/15.05.2025 г. по адм. дело № 1277/2023 г. на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е определена сума на санкция за наддеклариране: по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „Памук“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /стр. 27 от оспореното УП, табл. 13, ред 22/, както и определените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания /стр. 31 от оспореното УП/ - СП /други/ - 11559,45 лева, СЗ /ДКПП/ - 16 857,04 лева, СЗ /КЛЧ/ - 319,22 лева, СЗ /МЗДП/ - 1232,51 лева, СПК – 2314,38 лева, и схема „Памук“ - 55239.52 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с доказателствения материал по делото. Излага конкретни доводи във връзка с отхвърлените аргументи за неправилно наложена санкция по СЕПП поради наддеклариране на БЗС 66411-169-1-1 с площ 17,38 ха и на БЗС 11962-105-2-8, за който е отказано подпомагане по СЕПП и СЗ-ДККП. Счита, че според експертните заключения земеделските парцели са допустими за подпомагане и съдът неправилно е потвърдил като законосъобразен отказът за подпомагане за тях. Намира, че следва да бъдат допуснати за подпомагане парцелите, засети с дъни и пъпеши до размера на реално получения добив от тези култури, както и парцелите със сливови насаждения, за които експертизата е установила над 75% живи дървета. При тези съображения, развити в жалбата иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени уведомителното писмо и се върне преписката с указания за издаване на нов административен акт от органа. ЕТ „ЧЗП – Г. Сербест“, чрез пълномощника си, е подал и частна жалба срещу решение № 5038/15.05.2025 г. по адм. дело № 1277/2023 г. на Административен съд – Хасково, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, в частта й срещу Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са намалени заявени суми по СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП за кампания 2021 година и е прекратено производството по делото. В частната жалба развива доводи, че съдът неправилно е приел, че липсата на възражение по доклада на съда относно предмета на оспорване, направен в съдебно заседание на 12.03.2024 г., е основание да приеме, че актът се обжалва частично. Сочи, че в молбата си от 05.01.2024 г., в изпълнение на указанията на съда, изрично е посочил, че обжалва в цялост уведомително писмо и в хода на съдебното производство са събирани доказателства във връзка с оспорването на цялото уведомително писмо. Поради това иска да се отмени прекратителното определение и да се върне делото за произнасянето му по същество и в тази част. Ответникът по касационната и частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, е представил писмен отговор по касационната жалба, в който изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото са установени следните фактически обстоятелства: ЕТ „ЧЗП – Г. Сербест“, в качеството на земеделски производител, е подал заявление УИН 26/250521/13544, за кампания 2021 г., с което е заявено подпомагане по схеми и мерки, сред които и Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ - СП /други/, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишон и патладжан/ - СЗ-ДККП, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер/ - СЗ-П, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Специално плащане за култура – памук /Памук/, Агроекология и климат /мярка 10/, Мярка 12/Натура 2000, Подмярка 13.3/НР3. Обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за оторизация по заявените схеми и мерки за кампания 2021 г. е издадено в изпълнение на влязлото в сила Решение № 212 от 22.03.2023 г. по адм. дело № 113/2023 г. на АС – Хасково, с което е отменено предходно уведомително писмо поради порок по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и преписката е върната за ново произнасяне. В жалбата си до първоинстанционния съд жалбоподателят е посочил, че е против Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г., с което му се налагат санкция по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2021 г., като счита, че не са изпълнени дадените указания с Решение № 212 от 22.03.2023 г. по адм. дело № 113/2023 г. на АС – Хасково и излага подробни доводи и възражения по съдържанието на таблиците от акта и поясненията към тях. С разпореждане от 21.12.2023 г. съдът е задължил жалбоподателя да конкретизира жалбата си като ясно, точно и кратко посочи изцяло или в отделни негови части и в кои оспорва УП, включително да уточни мерките и схемите за финансово подпомагане, по които е кандидатствал, сумата, която е отказана от разплащателната агенция, съответно – е извършено прихващане от оторизираната сума, както и дали оспорва УП в частта, с която е прихваната сума от възстановяване на финансова дисциплина и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. В писмена молба от 05.01.2024 г. жалбоподателят е посочил, че оспорва изцяло уведомителното писмо за кампания 2021. Изброил е схемите и мерките, по които е кандидатствал, както следва - СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.3/НР3, СПК, Мярка 12/Натура 2000, Специално плащане за култура – памук, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП. Посочил е, че сумата, която е отказана от ДФЗ е представена в таблица № 13, ред 22 - по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „Памук“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /табл. 13, ред 22/, както и въведените като стойност прихващания за бъдещ период /за следващи стопански години, следващи годината за кандидатстване/. Съдът в съдебно заседание на 12.03.2024 г., в присъствието на пълномощника на оспорващия, е докладвал, че производството е образувано по жалба на ЕТ „ЧЗП-Г. Сербест“ срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, с която е отказана сумата по схема СЕПП - 30166.97 лв., по схема „Памук“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /табл. 13, ред 22/, както и определените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. При решаване на спора по същество относно фактическите и правни основания за отказаното подпомагане и наложените санкции за наддеклариране по съответните схеми: по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „Памук“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв., съдът е приел, че уведомителното писмо не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Изложените мотиви за липсата на основания по чл. 146, т. 1 – 3 АПК са подробни, фактически и правно издържани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към тях. Съдът, за да изведе извод за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона на обжалваното уведомително писмо, е съобразил следните фактически и правни обстоятелства: В оспореното уведомително писмо, в таблица № 1 са отразени заявените за подпомагане земеделски парцели по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021, площите на парцелите след извършени проверки по чл. 37 ЗПЗП, установената площ на парцелите, разликата между декларираната и установената площ на БЗС и причините за наддеклариране за всеки от земеделските парцели. Като причини за наддеклариране са посочени – неподдържани, площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ и установено застъпване, което не е отстранено и за двете страни. Съдът е обсъдил всяко от основанията за недопустимост на земеделските площи, като с оглед данните по административната преписка и изслушаните и приети експертни заключения на вещите лица, изготвили съдебно-техническа експертиза и повторна съдебно-агротехническа експертиза, е приел следното: По отношение на застъпването на земеделските парцели, съдът е констатирал, че в резултат на извършените административни проверки по заявлението за подпомагане на земеделския производител са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2021 по заявление с УИН 26/250521/13544. Експертното заключение, прието от съда като обективно и компетентно, е потвърдило констатациите в уведомителното писмо. Експертът е посочил е, че за изготвяне на заключението е използвана справка от Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“ с информация за застъпени площи за имотите от КВС по землище и по номер на БЗС/парцел, описани в таблица № 3, като са изтеглени Автоматични справки за процесните имоти, от които се установява за кампания 2021 г. кои бенефициенти са заявили процесните имоти, описани в таблица № 4. Автоматичните справки са приложени към заключението и са неразделна част от същото. Съдът подробно е обсъдил данните по делото в тази насока и експертизата в светлината на приложимата нормативна уредба и е приел, че по отношение на изключените от подпомагане земеделски парцели поради застъпване, по делото няма данни същото да е отстранено. В съответствие с данните по делото за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, които РА е използвала за изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин и съгласно чл. 41, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът е формирал правилен извод за законосъобразност на отказа за подпомагане за застъпените земеделски площи. Следва да се отбележи, че в касационната жалба не се съдържат изрични касационни доводи срещу решението в тази част. При извършената служебна проверка за правилно прилагане на материалния закон касационната инстанция намира, че съдът е установил и коментирал коректно фактите по делото и е достигнал до обосновано правно заключение за неоснователност на оспорването в тази част. За площите, които са извън слоя ПДП по делото не е било оспорен отказът за подпомагане на визираното основание, същите не са били предмет на изследване и заключение в назначените съдебни експертизи, като съдът правилно е счел, че няма спор между страните по този въпрос. В касационната жалба не са релевирани оплаквания относно преценката на съда за законосъобразността на визираното основание. Основният спор по делото е относно законосъобразността на отказа за подпомагане на заявените земеделски площи поради несъответствие с критериите за допустимост по чл. 10, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и по чл. 9, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Съдът е обсъдил подробно доказателствения материал, експертните заключения и различията в констатациите на експертите във връзка с доводите и възраженията на страните относно основанията за отказ поради несъответствие на процесните земеделски парцели с критериите за допустимост по Наредба № 2 от 26.03.2018 г. За БЗС 66411-169-1-1 с декларирана площ 17,38 ха съдът е посочил, че при извършената проверка на място на 14.08.2024 г. е установено, че парцелът не се обработва и е изоставен, почвата е плътно обрасла с плевелна растителност, не са приложени необходимите агротехнически практики и наличните на терена живи черешови дръвчета са с различно физиологично развитие и растеж. Въз основа на коректен и обективен анализ на данните по делото, съдът е правилно е приел, че същите кореспондират и потвърждават констатациите в оспорения акт за недопустимост на заявените площи за подпомагане поради неизпълнение на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно изчисление на броя живи трайни насаждения, основани на експертното заключение на вещото лице, изготвило повторната съдебно-агротехническа експертиза. Тези доводи и възражения са били предмет на оценка от решаващия съд, който аргументирано е посочил защо не ги кредитира. Правилно също съдът е посочил, че от представените документи от жалбоподателя – фактури за закупуване на посадъчен материал и реализиране на продукция не може да се установи пряка връзка със заявения парцел за подпомагане, същите имат характер на частни документи и не оборват доказателствената сила на доклада от проверка на място. Заключението на съда, че не са събрани доказателства, които опровергават описаните в доклада от проверка на място фактически обстоятелства за вегетативното състояние на културата и на земеделската площ е правилно и обосновано и се споделя от касационната инстанция. По аналогични съображения съдът правилно е отхвърлил като неоснователни наведените доводи от земеделския производител за БЗС 44803-223-1-1 и БЗС 66411-13-1-1, с трайни насаждения – сливи. Според експертните заключения и отразеното в доклада от проверката на място, установена е висока плевелна растителност, изоставяне и необработване на площите, липсата на овощни дръвчета или такива със слаб растеж, поради което и съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. са приети за недопустими за подпомагане по мярка СЕПП. Правилни и изградени в съответствие с доказателствения материал и експертните заключения са мотивите на съда относно констатираните несъответствия с условията за подпомагане на земеделските площи, заявени за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури и по схема Специално плащане за култура – памук. В касационната жалба не са развити доводи за неправилност на съдебния акт в тази част, а при извършената служебна проверка касационната инстанция намира, че съдът правилно е приложил материалния закон. В обобщение съдът е достигнал до верен извод относно наддекларираната площ и процент на наддеклариране, както следва: СЕПП – 62,38 ха и 21,82 %; схема „Памук“ – 37 ха и 100 %; СПК – 9,71 ха и 100 %. Изложил е подробни мотиви във връзка с размера на наложените намаления и санкции по чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, основани на данните в уведомителното писмо и експертното заключение, при което правилно е приел, че същите са изчислени коректно, съответно уведомителното писмо е законосъобразно в тази част. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна срещу решението, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу уведомителното писмо в тази част. Съдът е приел, че с оглед определения по-горе предмет на делото, за мерки - СП /други/, СЗ /ДКПП/, СЗ /КЛЧ/ и СЗ /МЗДП/, жалбоподателят не оспорва констатациите за несъответствия в таблиците на УП относно тези култури, поради което безспорно са налице основания за налагането на санкции, като същите са изчислени правилно, съгласно чл. 19, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, а именно - СП /други/ - 11559,45 лева, СЗ /ДКПП/ - 16 857,04 лева, СЗ /КЛЧ/ - 319,22 лева, СЗ /МЗДП/ - 1232,51 лева. По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законния срок и от надлежна страна. С обжалваното решение съдът е приел, че след уточненията на оспорващия, в съдебното заседание на 12.03.2024 г. не са обективирани възражения от него, чрез пълномощника му, при докладване на жалбата при определяне на предмета на делото. Поради това съдът е приел, че жалбата срещу УП в частта, в която са намалени заявени суми - СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството в тази част – прекратено. В мотивите на решението съдът е посочил, че вещите лица подробно са анализирали данните по делото във връзка с отказа за подпомагане по схемите и мерките по СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП за кампания 2021, но не е обсъдил дали са правилни фактическите установявания и правните основания на органа за наложените редукции, т к. не са оспорени от жалбоподателя. Решението, с характер на определение, е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че Уведомителното писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са намалени заявени суми п СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП за кампания 2021 г., не е предмет на жалбата на земеделския производител и е оставил същата без разглеждане в тази част. Както в първоначалната жалба, така и в постъпилото уточнение на същата в изпълнение на указанията на съда, жалбоподателят е заявил, че обжалва изцяло административния акт, като е изброил всички схеми и мерки, по които са наложени намаления и санкции поради наддеклариране, от Разплащателната агенция. В първоначалната жалба са изложени подробни доводи срещу недопуснатите до подпомагане земеделски площи по конкретно посочени схеми и мерки и основанията за това в уведомителното писмо, включително по СП /други/, СЗ /ДКПП/, СЗ /КЛЧ/и СЗ /МЗДП/ и изцяло отказаното подпомагане за същите. Обстоятелството, че за тази част от схемите и мерките, заявени за подпомагане, не е възразил по отделно в представеното уточнение, не е основание съдът да приеме, че са извън спорния предмет по делото. При това в хода на съдебното производство е събрал доказателства, назначил е и приел експертните заключения, включително по отношение на тези схеми и мерки, но не ги е обсъдил в решението си по същество, приемайки, че предмет на оспорване са само наложените намаления и санкции по схемите и мерките, но не и фактическите и правни установявания за налагането им. Съдът в съдебно заседание на 12.03.2024 г. неправилно е очертал предмет на делото като липсата на изрично възражение на оспорващия не санира допуснатото нарушение. Решението в тази част е неправилно и следва да отмени. Предвид неправилността на решението в прекратителната част, следва да се отмени и решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу наложените намаления и санкции и извършените прихващания за бъдещи периоди, съгласно таблиците от УП, чиято законосъобразност е в пряка връзка с констатациите в уведомителното писмо за наддеклариране на заявените площи и фактическите и правни основания за това. Делото следва да се върне на друг състав от същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и ново произнасяне в тази част, съгласно въведения предмет на оспорване от жалбоподателя. Предвид отмяната на обжалваното решение в прекратителната част с характер на определение, както и частичната отмяна в отхвърлителната част и потвърждаване на решението в останалата част, следва да се присъдят общо разноски за двете инстанции, както следва: Намалява се размерът на присъдените разноски в полза на ДФ „Земеделие“ до 345 евро (675 лв.), представляващ 1/2 от присъдената сума в размер на 1350лв. с първоинстанционното решение. С оглед оставяне в сила на решението в частта, с която е отхвърлена първоначалната жалба и отмяната в останалата част, касационният жалбоподател следва да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 51 евро, разноски за юрисконсултско възнаграждение, представляващо 1/2 от размера по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП – 102,25 евро, т.е. общо разноски за двете инстанции в размер на 396 евро. С оглед частичната отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първата инстанция в тази част, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, разноски на страните следва да се присъдят от административния съд при новото разглеждане на делото в отменителната част, при съобразяване на частичната неоснователност на касационната жалба и присъдените разноски с настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,