Определение № 113 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1086/2019 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. И. З., в качеството на процесуален представител на Т. Н. К., молба вх. на ВКС № 1826/24.02.2020 г., с която е поискано да бъде допълнено определение № 93 от 13.02.2020г. по т.д. 1086/19г. на ВКС, І т.о., като бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 800 лв.- адвокатско възнаграждение за подадения отговор на касационната жалба. Ответникът по молбата – „Нити комерс“ ООД, [населено място], изразява становище, с което оспорва основателността на молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 1086/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Нити комерс“ ООД, [населено място], с която е обжалвано решение № 21/18.01.2019 г. по в.т.д. № 610/2018 г. на Апелативен съд Варна. С постановеното от състава на ВКС определение № 93/13.02.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. З., искане за присъждане в полза на Т. К. на разноски за касационното производство. Молбата е основателна. Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението за изключване на молителя като съдружник в дружеството „Нити комерс“ ООД, [населено място], взето по т. 3 от дневния ред на ОС на съдружниците на „Нити комерс“ ООД, [населено място], проведено на 11.05.2015 г., като незаконосъобразно поради противоречие с повелителните разпоредби на закона и с учредителния договор. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 3 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на „Нити комерс“ ООД, [населено място], представен е отговор от ищеца – Т. К., в който се съдържа своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 800 лв. и е заплатено в брой, като вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказването му и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на разноски. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. В случая, следва да се съобразят обемът на работа по подготовката на отговора на жалбата и обстоятелството, че производството пред касационната инстанция е приключило с определение по чл. 288 ГПК. Тези обстоятелства обуславят извод, че са положени изискуемите базови усилия по едно несложно правно дело, по което е налице и тълкувателна практика на ВКС, и константна на съдилищата, както и яснота по отношение на доказването на фактите относими към фактическия състав на чл. 74 ТЗ. Извършените процесуални действия обуславят по-ниска фактическа и правна сложност на делото, предпоставяща намаляване на заплатения адвокатски хонорар. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, съобразно нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая размерът на претендирания адвокатски хонорар надвишава с 1/4 нормативно определения минимум за изготвяне на отговор на касационна жалба, преценим съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или възражението за прекомерност е основателно и следва да се уважи.С оглед изложеното, в полза на Т. Н. К., следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 600.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение