Определение № 87 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. К. П., С. И. П. и Е. И. С., чрез адвокат Т. Л., за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 8.12.2020 г. по изпълнително дело № 20197930400617 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Д.. Молителките (длъжници в изпълнителното производство и собственици на недвижимия имот, предмет на постановлението за възлагане) релевират основания за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане по чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК. От Д. А. Б., на когото имотът е възложен от съдебния изпълнител, е постъпило становище за неоснователност на молбата. С определение № 550 от 14.07.2021 г. по настоящото дело производството е спряно на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. д. № 6/2020 г. Предвид обстоятелството, че по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е постановено Тълкувателно решение № 6/20.05.2022 г., налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване производството по делото. Като съобрази, че с тълкувателното решение, визирано по-горе, представляващо задължителна практика на ВКС, е прието, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като не представляват акт на съда, не се постановяват в правораздавателно производство и нямат ефектите на съдебно решение, поради което не се включват в предмета на производството по Глава двадесет и четвърта на Гражданския процесуален кодекс, настоящият съд намира, че следва да остави без разглеждане, като недопустима, молбата, с която е сезиран, и да прекрати производството по делото. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение