Определение № 159 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. П. от гр.Варна, подадена чрез адвокат Г. Арменчева от ВАК против Протоколно определение от 24.09.2024г. за прекратяване на производството по административно дело № 1137/2024 г. по описа на Административен съд– Варна. В частната жалба са изложени твърдения, че определението на административния съд е постановено при допуснати нарушения на материалноправните и процесуалните норми, като не са взети предвид всички представени доказателства по делото в тяхната съвкупност. Счита, че не е налице извършена административна услуга, тъй като безспорно в делото е установено, че не е заверена подадената молба- декларация, така както е поискана. Частният жалбоподател прави искане да се отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна– кмет на район „Приморски“ към Община Варна, чрез процесуален представител, счита частната жалба за неоснователна и необоснована. Частната жалба е подадена в срок от надлежната страна по чл.230 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Първостепенният съд е посочил, че с молба-декларация по чл.587 от ГПК жалбоподателката е поискала заверка на имената на посочените от нея трима свидетели. Това не се е случило в срока по чл.49 от АПК, поради което е формиран мълчалив отказ и е постъпила редовна жалба против него. След образуване на съдебното производство, обаче е постановена Заповед № 320/02.07.2024 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която и фактически е извършена поисканата от жалбоподателката заверка на имената на трима свидетели за производството по чл.587 от ГПК. С това административният съд е намерил, че поисканата административна услуга е изпълнена. Посочил е, че процесното производство е с предмет отказ да бъде извършена административна услуга, какъвто към настоящия момент, предвид издадената изрична заповед, няма. Как е извършена самата административна услуга и дали жалбоподателката има възражения по нейното съдържание, не можело да е предмет на съдебното производство по твърдения отказ, доколкото услугата е извършена. В този смисъл съдът намерил, че ход на делото не следва да бъде даден, като производството е било прекратено, поради факта, че няма предмет по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, т.е. поради липса на подлежащ на оспорване ИАА– отказ за извършване на поисканата административна услуга. Определението е правилно като краен резултат, но на различно от посоченото от административния съд основание. Жалбоподателката е подала заявление до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 от ГПК. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Настоящият състав на ВАС, намира че макар действително към момента на подаване на жалбата от страна на Д. П. да е бил налице мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“, то безспорно към настоящия момент исканата от жалбоподателката административна услуга е извършена /чл. 156, ал. 1, предл. последно АПК/. Поради това е налице основанието по чл.159, ал.1, т.3 АПК за прекратяване на съдебното производство - мълчаливият отказ е оттеглен от административния орган с издаването на Заповед № 320/02.07.2024 г., с която са заверени имената на трима свидетели, посочени в молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ в гр.Варна. Съдържанието на заповедта и обхвата й /с допълнени свидетели/ не е предмет на настоящото производство. Административното производство, инициирано от жалбоподателката пред Община Варна е приключено и исканата от нея услуга е изпълнена. Въпросът дали кметът може да посочи свидетел, извън лицата указани от собственика с оглед изискването по възможност да е съсед на имота- чл.587, ал.1 ГПК е ирелевантен за настоящия спор. Правилно съдът е констатирал, че е налице основание по чл. 159 от АПК за оставяне на жалбата на Д. С. П. без разглеждане, с корекцията, че това е т.3 от посочената разпоредба – оспореният административен акт е оттеглен. Ето защо, оспорваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при наличието на основанието по чл. 143, ал.2 от АПК, поради обстоятелството, че подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, в полза на Д. П. следва да бъдат присъдени сторените разноски пред двете съдебни инстанции - 10 лв. за държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 30 лв. държавна такса пред касационната инстанция, общо в размер на 1040 лева, съобразно представените доказателства. По изложените съображения и на основание чл.229 и сл. от АПК, Върховният административен съд