Определение № 12573 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. К. З., депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против Определение № 18114 от 27.09.2024 г., постановено по адм. д. № 6949/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че позоваването от страна на областния управител при издаване на заповед за изземване на имот от жалбоподателя на Решение № 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет не обуславя правен интерес от оспорване на същото. След като заповедта засягала права и интереси на З., то за него бил налице интерес от оспорване на описаното в нея решение. Цитира се решение на Конституционния съд на Р България. Не било взето предвид как това позоваване на административния орган рефлектирало върху законосъобразността на заповедта. Неправилно било становището, че в хода на производството по оспорване на заповедта за изземване, жалбоподателя има възможност да ангажира становище и доказателства за правата си по отношение на жилището, т.е. съдът приемал, че е налице възможност за осъществяване на косвен контрол върху акта, но не и на пряк такъв в настоящото производство. Съдът се позовал на представено в непълнота решение № 103/10.05.1990 г. решение на Министерски съвет. Иска отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – Министерски съвет, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Производството пред първоинстанциония съд е образувано по жалба на Д. К. З., срещу Решение № 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет, с което е прогласена нищожност на Решение № 103 на Бюрото на Министерския съвет от 10.05.1990 г. за изключване основни средства от Фонда на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК) и Разрешенията на министъра на външните работи за покупка на жилища, издадени въз основана Постановление № 1 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на Постановление № 127 на Министерския съвет от 1974 год. за организиране обслужването на чуждестранните дипломатически и други представителства и представителствата на международните организации в Народна Република България (обн., ДВ, бр. 5 от 1991 г.; отм., ДВ, бр. 13 от 1991 г.). С оспореното определение, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. За да се произнесе в този смисъл е приел, че с Решение № 103 на Бюрото на Министерския съвет от 10.05.1990 г., буква „а“, от основните средства от Фонда на БОДК са изключени две жилища, находящи се [жк], [адрес], различни от апартамент с [номер] в същия блок, относно който З. заявява права. Не са представени доказателства за издадено на неговия наследодател Д. П. З. разрешение от министъра на външните работи за покупка на жилището преди 04.05.1992г. Прието е, че позоваването на решение № 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет в мотивите на заповед № ДС-20-00027/07.11.2019г. на областния управител за изземване на имота, само по себе си не обуславя правен интерес от оспорването му, тъй като жалбоподателят е имал възможност в производството по обжалването на заповедта да ангажира становище и доказателства за правата си по отношение на жилището. При тези данни, съдът е приел, че З. няма правен интерес от оспорване на акта на Министерски съвет. Частната жалба е подадена от участник в производството пред Административен съд София – град, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В практиката си съставите на Върхове административен съд многократно са отбелязвали, че правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Единствено при наличието на така описаните обстоятелства, правният интерес може да се определи като непосредствен. За да е личен, жалбата следва да е насочена към защита на субективни права, свободи и законни интереси на оспорващия. Следва да се сподели становището на съда, че жалбата на З. е била насочена срещу акт, съдържанието на който не засяга имота, предмет на изземване от страна на областния управител, т. е. той не засяга твърдени от жалбоподателя негови права. Обоснован е и извода, че позоваването от страна на административния орган, издал заповед за изземване на имот по реда на ЗДС на Решение 166 от 04.05.1992 год. на Министерския съвет, не води до извод за наличието на правен интерес у жалбоподателя, тъй като не е установено то да засяга имот на жалбоподателя, респективно негови законни права и интереси. Липсата на връзка между акта на Министерски съвет и имот на жалбоподателя би могла да се изясни и вземе предвид в хода на производство по оспорване на заповедта за изземване на имота. Неоснователни са твърденията в частната жалба, че съдът приемал възможността за осъществяване на косвен контрол върху оспорения акт, но неправомерно приемал, че не е налице правен интерес от оспорването на акта в отделно производство, тъй като такова становище в оспореното определение не е формулирано. Съдът е отбелязал, че жалбоподателят е имал възможност в производството по обжалването на заповедта да ангажира становище и доказателства за правата си по отношение на засегнатото от нея жилище, т.е. да обори твърденията на административния орган за наличие на фактически и правни основания за издаване на този индивидуален административен акт, а оттам да твърди неговата незаконосъобразност, а не да осъществява косвен контрол върху акт, за който не може да се установи в необходимата за производството пълнота, че засяга права и интереси на жалбоподателя във връзка с ползван от него имот – държавна собственост. Соченото от частния жалбоподател решение на Конституционния съд затвърждава правотата на изводите на решаващия съдебен състав, тъй като в него /както е описано и в частната жалба/ е изрично посочено, че не всяко, а само засегнатите от нищожен акт лица следва да имат гарантирано право на защита чрез оспорването му. Както многократно вече беше казано, в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства, че оспореното пред съда решение на Министерски съвет засяга имот, ползван от З.. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при съобразяване на приложимите процесуални правила. При установена липса на твърдените в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност, акта на Административен съд София - град следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение