Определение № 2263 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. С. против решение № 285/13.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2325/2022 г. от ІІ-ри състав на САС. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, предявените искове с правно основание чл.36, ал.1 ЗА вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.286 и 280 ЗЗД са уважени за сумите от 300 лева за всеки един от ответниците, като за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени, като неоснователни. Съдът е приел, че страните са били обвързани от облигационни правоотношения, произтичащи от сключените помежду им договори за правна защита и съдействие, чийто предмет е постигането на един конкретен резултат - заплащане на обезщетения за причинените на ответниците неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила на 12.08.2018 г. при ПТП, като за постигането на този резултат ищецът се е задължил да извърши като адвокат всички необходими правни и фактически действия, свързани с неговото осигуряване. Съдът е посочил, че когато престацията на адвоката по договора за правна защита и съдействие е за определен резултат, при прекратяване на мандата поради изгубване на доверие, на последния пак се дължи възнаграждение, но само за извършената работа. Прието е, че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд по договор за правна услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. Когато услуги не са предоставени, възнаграждение не се дължи. Съдът е посочил, че настоящият случай е именно такъв: ищецът адв. С. е бил натоварен от ответниците с мандат, който е съдържал определен резултат – получаване на обезщетение, доброволно или по принудителен ред, от застрахователя по застраховка ГО за неимуществените вреди, които ответниците по делото са търпяли от смъртта на своята майка при ПТП, настъпило 12.08.2018 г. Този мандат не е изпълнен от адв. С., като облигационната обвързаност с ответниците е била прекратена. За постигане на уговорения резултат ищецът е полагал труд и усилия до оттеглянето на поръчката и прекратяване на заведеното от него дело, поради което съдът е приел, че въпреки оттеглянето, на основание чл. 288, ал. 1 вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 36, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗА на адв. С. се дължи възнаграждение, но само за изготвянето, подготовката и завеждането на исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 49953/2019 г. на СРС, 161 състав (впоследствие прекратено поради оттегляне на исковете). Правният резултат, който ответниците са целяли – получаване на парично обезщетение, в крайна сметка е реализиран, но благодарение на действията на друг адвокат, след воден нов съдебен процес въз основа на сключен нов договор за поръчка. Щом за резултата, частта от който се претендира с предявените пасивно съединени искове, ищецът няма никаква заслуга, не е положил труд и няма възлагане (предходното такова е било оттеглено), той няма право и на възнаграждение за този резултат. Адв. С. има право на възнаграждение, но не за труда на своя колега и съразмерно на резултата, постигнат от него, а за своя собствен труд. Съдът е приел за неоснователни доводите на касатора, че пълномощията са били оттеглени без основания по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗА. Посочено е, че следва да се държи сметка за разликата между упълномощителната сделка и договора за поръчка, и е прието, че достатъчно основание за оттегляне на мандата и пълномощията е загубата на доверие на клиента в адвоката. Какви са конкретните мотиви и съображения, поради които това доверие е било изгубено, е правно ирелевантно. Отпадането на доверието в адвоката е винаги достатъчно основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗА и поради това на посоченото основание на адвоката с оттеглени пълномощия се дължи възнаграждение само за положения труд. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. С цитираното в изложението решение №74/2012 г. по гр.д.№ 1495/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС е прието, че дори да се приеме, че с оттеглянето на упълномощаването е извършено и оттегляне на възлагането по договора за поръчка, по силата на чл.288 ал.1 ЗЗД това не лишава ищцата от правото да иска плащане на цялото уговорено възнаграждение с оглед и на липсата на твърдения за разваляне на договора поради неточно изпълнение или че изпълнението е станало невъзможно, при което в случая не намира приложение разпоредбата на чл.288 ал.2 ЗЗД. В случая е прието, че отпадането на доверието в адвоката е винаги достатъчно основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗА, като този извод на съда не е в противоречие с възприетото по-горе от състав на ВКС с посоченото решение. В него е посочено с оглед конкретния случай, разрешен с решението, че липсват твърдения за разваляне, поради основателни причини, докато в настоящия случай съдът от фактическа страна е приел, че това оттегляне е извършено поради отпадане на доверието в адвоката, поради което липсва и търсеното от касатора противоречие. В останалите посочени от касатора решения се касае за договор за поръчка, но не в конкретната хипотеза на договор за поръчка, попадащ под специалната хипотеза на чл.26 ЗА, предвиждащ и уреждащ последиците от основателно оттегляне на пълномощията, поради което не следва да се приеме наличието на противоречие от страна на възприетото от съда, с посочените решения. Горното се отнася и до въпроса за тълкуване на волята на страните, което съдът е извършил, но именно с оглед спецификата на сключените договори и предвидената в закона възможност за оттегляне на пълномощията, при основателни причини, както и до поставения въпрос относно възможността да се присъди възнаграждение за извършения труд, като същия е разрешен от съда в съответствие с предвидената именно в разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА правна възможност, а и задължение. По въпроса, кои са основателните причини, при които се оттеглят пълномощия на адвокат, по смисъла на чл.26 ЗА, не следва да се допуска касационно обжалване. Конкретните причини, довели до оттеглянето на пълномощията са различни за всеки конкретен случай, но безспорно е, че загубата на доверието е сред тях. Конкретните причини, факти и обстоятелства, довели до това не са правни въпроси, а въпрос на факти по всеки конкретен спор. Очевидната неправилност не се обосновава от касатора с доводи, водещи до извод за нейното наличие, а по скоро са въпроси, които са разрешени с оглед фактите по спора по различен начин от твърденията за правни изводи от касатора. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на пълномощниците на ответниците по касационната жалба се присъдят направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, определено с оглед обема на осъществената защита, фактическата и правна сложност на делото и цената на предявените искове. Водим от горното, състав на ВКС