Определение № 354 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. Г. С. лично и като процесуален представител на С. И. С., и двамата от С., срещу определението на САС от 09.07.2020г. по ч.гр.д. № 907/2020г. Частната жалба е допустима само в частта, подадена от С. С. в лично качество. Това е така, тъй като САС с обжалваното определение се е произнесъл само по искането на С. за предоставяне на правна помощ. С оглед на това частната жалба, подадена и от името на С. И.С., ще бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес за разглеждането й. За да се произнесе по частната жалба в допустимата й част, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение САС е оставил без уважение искането на С. С. за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с дадените указания за представяне на изложение по подадената частна касационна жалба срещу определението от 15.04.2020г. Прието е, че не са налице предпоставките за това по чл.23 ал.2 ЗПрП - С. е адвокат, позовава се на тежко финансово положение, но не твърди да е във физическа или интелектуална невъзможност да изготви изложение по чл.284 ал.1 ГПК. ВКС намира за несъстоятелно оплакването на жалбоподателката за нищожност и недопустимост на обжалваното определение поради това, че съдиите от състава не са посочили в него трите си имена. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено. За този си извод съдът взема предвид и следните обстоятелства: С определение № 924/15.04.2020г. по ч.гр.д. № 907/2020г. САС е потвърдил определението на СГС от 22.01.2020г. по гр.д. № 9095/2017г., с което е оставено без разглеждане искането на С. И.С. за предоставяне на правна помощ, тъй като той не е страна по делото, и с което не е допуснато предоставянето на правна помощ на С. Г.С.. Срещу определението от 15.04.2020г. С. лично и като процесуален представител на С. С. е подала частна касационна жалба вх. № 7889/10.06.2020г. Жалбата е оставена без движение и е дадено указание за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, във връзка с което С. е поискала предоставянето на правна помощ. При тези обстоятелства е законосъобразен изводът в атакуваното определение, че не са налице предвидените в закона /чл.23 ал.2 и чл.24 т.1 ЗПрП/ предпоставки за предоставяне на правна помощ. Имайки предвид и че по силата на чл.95 ал.6 ГПК определението от 15.04.2020г. е окончателно, предоставянето на правна помощ по частната касационна жалба срещу него не е оправдано от гледна точка на ползата, която то би донесло на С.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,