Определение № 2251 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез упълномощения юрк. М. Роева, срещу Определение № 10124 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4708/2023 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което по искане на А. Попов, гражданин на Украйна, е спряно предварителното изпълнение на негово Решение с рег. № 32-159814 от 27.04.2023 г. към декларация за временно складиране (ДВС) № 22BG002007002761U4/10.09.2022 г., статия с № 46, до приключване на производството по адм.д. № 4708/2023 г. по описа на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна, като при условията на евентуалност се прекрати и производството по адм.д. № 4708/2023 г. на АССГ в частта относно искането за спиране на предварителното изпълнение. Сочи се, че с процесното решение се отнема в полза на държавата и е постановена продажбата на стока – лек автомобил. Счита искането за отмяна на предварителното изпълнение на акта без предмет и процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. Ответникът по частната жалба - А. Попов, не взема становище по нея. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта и правилността на определението на предявените основания и след служебна проверка прие за установено следното: Частната жалба е подадена от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 32-159814 от 27.04.2023 г. директорът на ТД Митница Варна е отнел в полза на държавата и е постановил продажба на лек автомобил по статия № 46 на Декларация за временно складиране № 22BG002007002761U4/10.09.2022 г. Изрично е посочено, че решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 19б, ал. 2 от ЗМ, вр. чл. 45, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С жалбата срещу това решение пред АССГ се съдържа и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението, като се твърди, че то ще причини на Попов значителна и труднопоправима вреда. С Определение № 10124 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4708/2023 г., АССГ е спрял предварителното изпълнение на оспореното Решение № 32-159814/27.04.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. В мотивите е посочено, че в конкретния случай не се касае за наличие на изключенията по чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от ЗМ и допуснатото предварително изпълнение е по силата на закона. Според АССГ твърденията на молителя за наличие на форсмажорно обстоятелство във връзка с възникналия в Р. Украйна военен конфликт и невъзможността да напусне границите на държавата са основателни, а така също и наличието на реална възможност за понасяне на значителна и/или труднопоправима вреда, тъй като се касае за лек автомобил на значителна стойност. Определението е неправилно. Съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ обжалването на решението по чл. 19б ЗМ не спира неговото изпълнение. Както правилно е посочил АССГ, в конкретния случай не са налице посочените в чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от ЗМ изключения и при това положение допуснатото предварително изпълнение може да се спре по изрично искане на оспорващия. Законът за митниците не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което приложима се явява общата норма на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съгласно която, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и това да е в резултат на новонастъпили факти. За да бъде уважено искането, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Необосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че в конкретния казус е доказано от оспорващия, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди, респективно не се сочат и не са събрани доказателства за новонастъпили обстоятелства относно цитираната законова предпоставка. Извод за противното не може да се направи въз основа на изложените в жалбата съображения относно стойността на отнетия автомобил, която дори не е посочена. Безспорно адресатът на акта по чл. 19б търпи неудобства от предварителното му изпълнение, в т.ч. и настъпване на имуществени вреди от неговото прилагане, но сами по себе си имуществените вреди не могат да се противопоставят на обществения интерес, който охранява правната норма и които законодателят е съобразил при приемането на нормата. Доколкото вредите от изпълнението на евентуално незаконосъобразния административен акт са имуществени и следва да бъдат възмездени от държавата, то тя е винаги сигурен платец и не биха могли да се квалифицират като трудно поправими. Като е достигнал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При този изход на спора частният жалбоподател има право да му бъдат присъдени претендираните разноски по делото, като такива се определят на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ в минималния размер от 100 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховен административен съд, Първи състав на Осмо отделение,