Определение № 15 от 10.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 14/2021 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане от 04.01.2021г. по нохд № 17235/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на Върховния касационен съд с искане за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т. 1 НПК. Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК, поради което делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд - Пловдив. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди искането, взе предвид данните по делото и становището на прокурора и намери за установено следното: Пред Районен съд - Пловдив е било образувано нохд № 7606/2020г. по внесен обвинителен акт срещу А. Д. М. с обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С разпореждане от 22.12.2020г., съдията-докладчик е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Пред Софийски районен съд е било образувано нохд № 17235/20г., производството по което е било прекратено и делото изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т.1 от НПК. ВКС намира искането за основателно. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодни затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез определяне на друг, еднакъв по степен съд. Такава възможност е предвидена в чл. 43, ал. 1 от НПК. Разпоредбата визира случаите, при които съгласно правилата по чл.36 от НПК делото е подсъдно на един съд, но поради това, че „много обвиняеми или свидетели“ живеят в района на друг, еднакъв по степен съд, би могло да се възложи разглеждането му на другия съд. В случая съдията – докладчик от Районен съд – София е приел, че съгласно правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК, е местно компетентен съд да разгледа и реши делото, тъй като престъплението е довършено на територията на гр.София. Вярно е и отразеното в процесното разпореждане досежно разпределението по райони на съответен съд на свидетелите/които са общо 149бр./, предвид местоживеенето им. Броя на свидетелите, чието местоживеене попада в юрисдикцията на РС – Пловдив дава основание да се приеме за основателно искането на СРС за промяна на местната подсъдност, като делото се възложи за разглеждане на Районен съд – Пловдив. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение