Определение № 4372 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. М., гражданин на Пакистан, подадена чрез упълномощен адвокат А. Троянова, против определение № 3600 от 28.01.2026 г., постановено от Административен съд – София-град, Първо отделение, 4 състав, по адм.д. № 852/2026 г. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с принципите на ефективната съдебна защита. Оспорва изводите на съда, че липсва годен за съдебен контрол административен акт, поради това, че писмо с peг. № 24000-711/09.01.2026 г. и писмо с peг. № 536400-4921/14.01.2026 г. имат единствено уведомителен характер. Поддържа, че с процесните писма се отказва приемане на заявление и се отказва произнасяне по искане за удължаване на престоя, което по своята правна същност е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Счита, че макар по адм. д. № 13337/2025 г. по описа на АССГ да е налице висящо съдебно производство срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване, в случая се търси защита по отказ за произнасяне по искане за удължаване на престоя на чужденеца, докато е висящо цитираното дело. Изразява становище, че е налице неправилно тълкуване на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и Закона за нормативните актове /ЗНА/, защото съдът е приел, че специалният закон не предвижда удължаване на изтекъл срок на продължително пребиваване, които формален извод игнорира чл. 46, ал. 2 ЗНА. Позовава се на регламентирани от ЗЧРБ случаи, при които срокът на пребиваване може да се удължи при извънредни или други обстоятелства, от което извежда извод, че има право на удължаване докато трае съдебното дело. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по същество. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, предвиден в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 3600 от 28.01.2026 г. е приета и приложена деловодна справка от 28.01.2026 г. по адм. дело № 13337/2025 г. на АССГ; оставено е без разглеждане искането, изложено в жалбата на А. М. /A. M./, гражданство Пакистан, за удължаване престоя на чужденеца до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт; оставена е без разглеждане жалбата на А. М. /A. M./, гражданство Пакистан, срещу писмо рег. № 24000 - 711/09.01.2026 г. на зам. директор на ОД на МВР - Благоевград и писмо рег. № 536400-4921/14.01.2026 г., издадено от директор на дирекция „Миграция“ - МВР; производството по адм. дело № 852/2026 г. на АССГ е прекратено. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град /АССГ/ се е позовал на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че процесните писма не представляват административи актове, подлежащи на оспорване. В мотивите на обжалваното определение е изложено, че писмо с рег. № 24000 - 711/09.01.2026 г. е издадено от зам.директор на ОД на МВР – Благоевград, а не както се твърди от дирекция „Миграция“ – МВР, има уведомителен характер и по същество не е постановен отказ за продължаване на право на продължително пребиваване, защото единствено разяснява в писмен вид правния режим за предоставяне на краткосрочно пребиваване на чужденец. По отношение на писмо с рег. № 536400-4921/14.01.2026 г., издадено от директор на дирекция „Миграция“ - МВР, първостепенният съд е счел, че също има уведомителен характер и е изпратено до оспорващия, като му е указано, че предоставеното му с решение № 162993 от 11.11.2024 г. по описа на дирекция „Миграция“ право на продължително пребиваване е валидно до 11.11.2025 г., като е цитиран текстът на чл. 34, ал. 1 ЗЧРБ. Извършена е служебна деловодна справка от 28.01.2026 г. /приложена по делото/, от която е установено, че по жалба на А. М. срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ, с рег. № 5364р – 27781/02.12.2025 г., издаден от зам. директор на дирекция „Миграция“ – МВР, е образувано адм. д. № 13337/2025 г. по описа на АССГ, насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 12.02.2026 г. По тези съображения съдът е извел заключение, че оспорените писма по своето съдържание не представляват отказ за произнасяне по искане за издаване на разрешение за удължаване пребиваването на оспорващия в Република България, а са писма с уведомителен характер. За прецизност е посочено, че ЗЧРБ не предвижда удължаване на изтекъл срок на право на продължително пребиваване. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба, която е предявена срещу писмо № 24000 - 711/09.01.2026 г. на зам. директор на ОД на МВР – Благоевград и писмо с рег. № 536400-4921/14.01.2026 г., издадено от директор на дирекция “Миграция“ – МВР, които по своя характер не обективират отказ за произнасяне по искане за издаване на разрешение за удължаване пребиваването на оспорващия в Република България. С първото писмо е предоставена писмена информация относно условията и реда, при които чужденците могат да пребивават краткосрочно на територията на Република България, регламентирани в чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Цитирани са разпоредбите на чл. 11, ал. 1 – ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, както и легалните дефиниции на „Извънредни обстоятелства“, „Държавен интерес“ и „Хуманитарни причини“ по смисъла на § 1, т. 7, т. 15 и т. 16 от ДР на ЗРЧБ. На чуждият гражданин е указан срокът за напускане на страната и последиците от неизпълнение на това задължение; описано е, че на А. М. е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, предвид изразеното отрицателно становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. С второто писмо с рег. № 536400-4921/14.01.2026 г., процесуалният представител на А. М. - адвокат А. Троянова е уведомена, че с решение № 162993/11.11.2024 г. по описа на дирекция „Миграция“ на чуждия гражданин е предоставено право на продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, валидно до 11.11.2025 г. Цитирана е разпоредбата на чл. чл. 34, ал. 1 ЗЧРБ, според която всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок па пребиваване. Директорът на дирекция „Миграция“ е разяснил, че към настоящия момент А. М. е незаконно пребиваващ на територията на Република България, а съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. В мотивите на обжалваното определение подробно е обсъдено защо оспорените две писма имат уведомителен характер и не представляват административни актове, подлежащи на оспорване. При така вярно установените данни, първостепенният съд е формирал законосъобразни правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя становището на административния съд, че атакуваните от жалбоподателя писма не съдържат белезите на индивидуален административен акт, а имат единствено информационен характер и не обективира волеизявление на компетентен държавен орган. Това е така, защото със самите писма не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на заявителя, а същият само е уведомен за правния режим на краткосрочно пребиваване на чужденци на територията на Република България; за обстоятелството, че предоставеното му на основание чл. 24и ЗЧРБ право на продължително пребиваване е било валидно до 11.11.2025 г. и след този срок е незаконно пребиваващ в страната. Обосновано решаващият съдебен състав е съобразил данните, че по заявление на чуждия гражданин вече е постановен отказ с рег. № 5364р – 27781/02.12.2025 г. на зам. директор на дирекция „Миграция“ – МВР, за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ. По подадена от А. М. жалба срещу този отказ е образувано адм. д. № 13337/2025 г. по описа на АССГ, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026 г. При наличието на тези данни, неоснователно частният жалбоподател търси съдебна защита по искането си за удължаване на престоя в Република България чрез оспорване на процесните писма. В случая предварителното изпълнение на отказ с рег. № 5364р – 27781/02.12.2025 г. не е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 АПК, не подлежи на предварително изпълнение и по силата на отделен закон, а разпоредбата на чл. 26, ал. 12 ЗЧРБ единствено препраща за оспорването им към реда по АПК. Не намират правна опора доводите на частния жалбоподател, че съдът неправилно е тълкувал ЗЧРБ, при което е игнорирал чл. 46, ал. 2 ЗНА. Според последната норма когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Когато такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая не е налице празнота в приложимата нормативна уредба за това как заявителят следва да процедира, ако вече има разрешение за продължително пребиваване и желае да продължи неговия срок. Според чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване. При подаването на заявлението на заявителя се предоставя информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца. Изрична уредба се съдържа и в чл. 24к, ал. 4 ЗЧРБ, според който когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл максималният срок по ал. 3. От друга страна нормата на чл. 24л, ал. 3 ЗЧРБ предвижда, че чужденецът може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на действие на новия трудов договор, но за не повече от 180 дни последователно в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, без да се налага да напуска територията на страната, както и да притежава виза по чл. 15, ал. 1. Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона в дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи 30 дни преди изтичане на законното му пребиваване на територията на страната, към което прилага документите по чл. 24к, ал. 8. Следователно, по силата на посочените норми, чуждият гражданин може да остане на територията на Република България докато се разглежда заявлението му, но само ако е предприел действия по удължаване на престоя си преди изтичане на разрешения срок. В случая частният жалбоподател не се позовава на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер, или сериозни лични причини по смисъла на чл. 27 ЗЧРБ, за да може законосъобразно да се разшири по аналогия приложението на нормите относно пребиваването на чужденци на основание трудова заетост. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,