Определение № 107 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК,изречение второ. Образувано е по частна жалба вх. № 11271 от 15.12.2014 г. от С. Л. Д. и Р. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Г. И., срещу определение № 331 от 25.11.2014 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 5576/2014 г. по описа на съда. В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. При проверка на данните по делото, настоящият състав на ВКС, II г.о. приема следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна на жалбоподателите срещу определение № 14 от 07.01.2014 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение постановено по гр. д. № 7770/2013 г. по описа на съда,с което в производство по член 274,ал.2 ГПК, е потвърдено определение № 602 от 30.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5651/2013 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане частните жалби вх.№4943/21.05.2013г. и вх.№ 4962/22.05.2013г. на Р. Д. Д. и С. Л. Д. против определение № 170 от 10.03.2013 г. по ч.гр.д. № 2126/2013г. на ВКС, първо гражданско отделение и е прекратено производството по делото. Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на трето гражданско отделение, е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима. Изложени са доводи, че отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение, както по отношение на влезлите в сила решения, когато те се ползват със сила на пресъдено нещо, така и по отношение на съдебни актове, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, приравнени по последици с изброените, за които законът не предвижда друг ред на защита, а определението по чл. 274, ал. 2 ГПК няма такава характеристика, същото не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна. Неоснователни и без връзка с мотивите на обжалваното определение са оплакванията изложени в частната жалба.В същата се твърди,че жалбоподателят е подал молба за отмяна на влязло в сила решение по член 303 ГПК,за чието изпращане във ВКС не знае, а по „неофициални сведения” според него липсват от делото приложените нови доказателства.В заключение,жалбоподателите молят да се отмени решение на Плевенски окръжен съд от 09.03.2010г. по гр.д.№1083/2009г.,което е напълно неотносимо към настоящото производство. Настоящият състав на ВКС приема,че правилно и законосъобразно,с определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е приел,че молбата за отмяна е процесуално недопустима.Това е така,защото последната има за предмет искане на отмяна на съдебен акт,който е извън кръга на актовете на съда,за които може да се иска отмяна по реда на член 303 ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд .