Решение № 6192 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2013 г.

Решение № 6192 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12449/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Юрий Кучев, като пълномощник на Лилия Драгомирова Драганова от гр. Бургас против решение от 04.06.2013 г. по адм. д. № 1615/2011 г. на Административен съд Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 02001001775/02.03.2011 г., на инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-185/16.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.-31.12.2005 г. в размер на 879 464. 90 лв. и лихви - 548 482. 17 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на решението, постановено при съществени процесуални нарушения и се иска отмяната му и съответно, редуциране на присъдените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по наведените доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 058 190, 11 лв. и лихви - 636 058, 45 лв. за данъчни периоди 01.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 216 099, 24 лв. и лихви - 60 253, 55 лв. за ревизирани данъчни периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г. Първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 02001001775/02.03.2011 г. в частта за данъчен период от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. с определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за внасяне общо в размер на 178 725,21 лева и лихва за забава в размер на 87 576.28 лева, изменил е същия в частта за данъчен период от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. с определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 113 538.96 лева и лихва за забава в размер на 39 784.45 лева, като е определил задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода в размер на 23 696 лева и лихва за забава в размер на 8 303 лева и в частта за данъчен период от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. с определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 102 560.28 лева и лихва за забава в размер на 20 469.10 лева, като е определил задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода в размер на 49 826 лева и лихва за забава в размер на 9 944 лева. В останалата част е отхвърлена жалбата срещу РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. в размер на 879 464.90 лева и лихва за забава в размер на 548 482.17 лева. Присъдени са разноски на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в размер на 30 849 лв. и на жалбоподателя - в размер на 139 лв. В частта, с която е отменен и изменен РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Подадена е касационна жалба само от ревизирания субект, чрез процесуален представител - надлежно упълномощен адвокат срещу решението в отхвърлителната част и съответните присъдени разноски за административния орган. В касационната жалба се поддържат доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на оспорващия във връзка с липсата на основания за извършване на ревизия по чл. 122 ДОПК и по-специално в частта за определения данък за 2005 г. В касационната жалба касаторът излага съгласие с мотивите на решението по повод определянето на данъчните задължения за 2006, 2007 и 2008 години, които приема за правилно и законосъобразно променени със съдебното решение. Изразява несъгласие с извода на съда за законосъобразност на данъчните задължения определени за 2005 г., които са определени при неправилно установена данъчна основа в ревизионния акт, от мотивите на който не е ясно как е установена. В съдебното решение липсват мотиви относно релевантния и спорен въпрос за начина на установяване на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, съответно - задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. Съдът не е изложил каквито и да било фактически и правни основания относно законосъобразността, респективно незаконосъобразността на РА, в тази оспорена част. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства непоправимо възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, изискваща към решението да се изложат мотиви, в които да се посочат становищата на страните и фактите по делото в частта за оспорените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. С оглед изложеното, първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да направи анализ на предпоставките за определяне на данъчната основа и установяване на данъчните задължения за 2005 г. по реда на чл. 122 ДОПК, да обсъди възраженията в жалбата до съда в тази част и да изложи обосновани мотиви във връзка с оспорването на РА в частта, с която са установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.-31.12.2005 г. в размер на 879 464. 90 лв. и лихви - 548 482. 17 лв. Следва да бъде отменено и присъденото с първоинстанционното решение юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОДОП"-Бургас за размер над 3 086 лв. до присъдения размер - 30 849 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение