Определение № 50028 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Б. срещу решение № 309/10.03.2022 г. по в гр.д. № 2731 /2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1363 /29.07.2021 г. по гр.д. № 10209 /2020 г. на Пловдивския районен съд в обжалваната му част, с която упражняването на родителските права върху малолетното дете С. В. С., [дата на раждане], са предоставени на бащата В. П. С.. В. П. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на жалбата. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос: Следва ли съдът задължително да изслуша лично родителите при спор за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения? Въпросът е свързан с довод за неправилност на въззивното решение, поради това, че не е проведено изслушване на родителите в производството за предоставяне на родителски права. Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 116 /16.04.2014 г. по гр.д. № 5156 /2013, IV г.о. на ВКС, с което в отговор на правния въпрос за необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права, е приет следният отговор: За да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, ППВС № 1/12.11.1974 г. задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между родителите и децата. За целта задължително се изслушват родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях, а когато е уместно следва да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. Изслушването на родителите в производството има за цел охрана и възможно най-добра защита на интересите на децата, съгласуване на личния интерес на родителя с интересите на семейството и обществото. В чл. 59 ал. 6 СК посоченото изискване е и изрично закрепено. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59 ал. 6 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК редица решения на ВКС /напр. - Решение № 40/15.02.2012 г. по гр. д. № 522/2011 г., III г. о., Решение № 129/19.06.2013г. по гр. д. № 1119/2012 г., III г. о., Решение №21/ 30.01. 2014г. по гр.д.№5421/2013г. ІV г.о. и др./. Въпросът е обуславящ, тъй като първоинстанционният и въззивният съд не са изслушали родителите в производството, независимо от личното им явяване и въпреки, че са им давали възможност да правят доказателствени искания, по които двете съдени инстанции са се произнасяли мотивирано. Касационно обжалване не следва да бъде допускано по другите два изведени въпроса: При данни за родителско отчуждение на детето спрямо единия родител при спор за родителски права, следва ли да се изслуша вещо лице-психолог, за да се установи действителното състояние на детето? Какъв е комплексът от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят? Въпросите не са обуславящи, тъй като въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на родителско отчуждение на всеки от родителите с другото дете (стр.4, абз.1 от мотивите) и тъй като, към момента на провеждането на последното съдебно заседание във въззивната инстанция – на 15.02.2022 г. детето С. В. С., [дата на раждане], не е малолетно. Воден от изложеното съдът