Определение № 1746 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2022 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Янев – съдия в Окръжен съд – Благоевград срещу Определение № 2099/06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1058 / 2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед №616/30.11.2022г. на Председателя на Окръжен съд – Благоевград, в частите й, касаещи включването на съдия Г. Янев в разпределение на граждански, търговски, фирмени, административни, въззивни частни и въззивни граждански дела при 100% натовареност; възлагането на съдия Г. Янев участие в Четвърти въззивен граждански състав и Четиринадесети първоинстанционен граждански състав, както и работата по делата на съдия Р. Василев, които не са преразпределени и прекратява производството по делото. Релевирани са възражения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изложени са доводи за приложимост на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120 от Конституцията на Република България и изключението по чл. 2, ал.2, т.3 АПК, с оглед засягане на негови субективни права и законни интереси. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Председател на Окръжен съд – Благоевград, в писмено възражение, оспорва основателността на частната жалба. Поддържа становище за липсата на годен за оспорване пред съд индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, при което правилно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Иска се оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщаване на определението и насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № 616/30.11.2022г. на Председателя на Окръжен съд – Благоевград, в частите й, касаещи включването на съдия Г. Янев в разпределение на граждански, търговски, фирмени, административни, въззивни частни и въззивни граждански дела при 100% натовареност; възлагането на съдия Г. Янев участие в Четвърти въззивен граждански състав и Четиринадесети първоинстанционен граждански състав, както и работата по делата на съдия Р. Василев, които не са преразпределени. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед, издадена на основание чл.86, ал. 1 и ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), не попада в нито една от лимитативно изброени категории актове на държавните органи по чл. 128, ал.1, т.2 до т.4 АПК. Посочено е, че процесната заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, съобразно легалната дефиниция, предвид обстоятелството, че не представлява волеизявление на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. При анализа на статута и функциите на длъжността „председател на окръжен съд“, регламентирани в чл.86 от ЗСВ, е формиран извод, съобразно който е прието, че председателят на окръжен съд не представлява орган от системата на държавната администрация и същият не действа като административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК. Предвид обстоятелството, че волеизявлението на Председателя на Окръжен съд – Благоевград е направено в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт съгласно чл.86, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, процесната заповед е квалифицирана като акт с вътрешнослужебен характер, издаден при упражняване правомощията, разписани в чл.86, ал.2, т. 2 ЗСВ - да организира работата на съдиите. Развити са мотиви, че по определение от чл.2, ал.2, т.3 от АПК, актовете с вътрешноведомствен и организационен характер не подлежат на съдебен контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В контекста на изложеното е прието, че в разглеждания случай не са налице данни за засягане на субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица. Предвид горното е изведено, че общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал. 2 от КРБ не намира приложение. Посочено е, че според изложеното в т.6 от мотивите на Решение №21/26.10.1995 г. по к.д.№18/1995 г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие „навън” – спрямо трети лица /граждани и юридически лица/, какъвто жалбоподателят в процесния случай не е. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Проверката на допустимостта на жалбата е обусловена от преценката относно съществуването и възможността за надлежно упражняване на правото на оспорване като потестативно, субективно право, с оглед характера на обжалвания акт, респективно дали оспореният пред съда акт представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт. Съгласно чл. 65 ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. При осъществяване на функциите на административен ръководител се издават заповеди, разпореждания и правила съобразно определената в закона компетентност. Общото събрание, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, произнасят се само в определените в закона случаи, дават становища, приемат правила и решения с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ регламентира като правомощия на председателя на окръжния съд да осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд От съдържанието на Заповед № 616 /30.11.2022 г. на Председателя на Окръжен съд – Благоевград, в оспорената част, се установява, че същата е издадена на основание чл. 86, ал.1, т.2 ЗСВ, с оглед включването на съдия Г. Янев в първоинстанционен и въззивен граждански състав, като са определени и делата, които му се възлагат, с оглед решението на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд - Благоевград, след овакантяване на два съдийски щата от Гражданско отделение (заемани от съдия Е.Ерменкова и съдия Р.Василев — вж. писмо изх. № 2240/29.05.17г. на председателя на Окръжен съд - Благоевград до ВСС). Довод за допустимост на съдебното производство не може да бъде извеждан от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, прогласяваща принципът за приложимост на контрола за законосъобразност по отношение на всички административни актове, освен тези, чието обжалване пред съда е изрично изключено със закон (т. нар. "непълна обща клауза за обжалваемост на административните актове"). Нормата на ал. 2 от същия текст установява процесуалните предпоставки за допустимост на съдебния контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията, които предполагат наличието на административен акт, засягащ права или законни интереси на граждани или юридически лица, и чието обжалване пред съда да не е изрично изключено със закон. В контекста на тази нормативна уредба, за да упражни правото си на съдебна защита срещу Заповед № 616/30.11.2022 г. на Председателя на Окръжен съд – Благоевград, в обжалваните части, оспорващият следва да установи, че посредством акта са "застрашени" негови права или законни интереси, т. е. необходимо е те пряко да са засегнати, или да съществува възможност за такова засягане. По делото липсват доказателства в тази насока. В съответствие с нормата на чл. 163, т.3 ЗСВ съдийските, прокурорските и следователските длъжности са: съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел. Съгласно чл. 84 ЗСВ, окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател. Няма отделна длъжност "съдия по наказателни", "съдия по граждански" или "съдия по търговски дела" /вж. Решение № 8785 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2012 г., VII о./. От съдържанието на заповедта е видно, че с нея не се засяга статута на жалбоподателя като съдия в Окръжен съд - Благоевград и не се променя правното му положение, не се отнемат, не се изменят, не се ограничават негови права, нито пък му се създават задължения. Видно от съдържанието на заповедта тя представлява вътрешноведомствен акт с организационен характер, издаден от административния ръководител на Окръжния съд – Благоевград, с който не се установяват права и задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на определени граждани и организации или на неопределен брой лица. Разграничителният критерий в този случай е приложното поле и сферата на действие на административния акт. Тези актове остават извън кръга на съдебно обжалваемите актове не поради вида си, а защото липсва едно от конституционните условия на чл. 120, ал. 2 от Конституцията - да са нарушени или застрашени права или законни интереси на граждани и/или юридически лица. В конкретния случай липсват предпоставките, обуславящи правото на оспорване на акта по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, не е приложима хипотезата на общата клауза за обжалваемост на актовете по чл. 120 от Конституцията на Република България, нито е налице хипотезата по т. 6 от мотивите на Решение № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, когато вътрешнослужебните актове проявяват своето действие спрямо граждани и юридически лица. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение,