Определение № 9132 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. А. Т. и М. Г. С. срещу Определение № 2241 от 21.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1139/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Констативен протокол № 07-03-101/18.08.2025 г., съставен от длъжностни лица при Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и срещу неиздаването на задължителни предписания на собственика на язовир „Загорка“, като производството по делото е прекратено. Частните жалбоподателки твърдят, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържат, че протоколът не отразява проверка по подадения от тях сигнал и че неиздаването на предписания за отстраняване на причините за заливане на имота им засяга правото им на собственост. Считат, че съдът не е изпълнил указанията, дадени с Определение № 3290/24.03.2026 г. на ВАС. Искат отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба. Излага становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд – Стара Загора е приел, че Констативен протокол № 07-03-101/18.08.2025 г. удостоверява резултатите от извършена проверка на техническото състояние, условията за експлоатация и документацията на язовир „Загорка“. Съставянето му представлява действие по упражняване на контролните правомощия на длъжностните лица при ДАМТН по чл. 190, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Първоинстанционният съд е приел още, че протоколът не съдържа властническо волеизявление, с което непосредствено да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателките. Неиздаването на задължителни предписания спрямо собственика на язовира също не представлява подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване административен акт или отказ за издаването на такъв по искане на жалбоподателките. Поради това съдът е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и е прекратил производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предметът на оспорването пред първоинстанционния съд е уточнен от жалбоподателките след дадени от съда указания. От направеното уточнение се установява, че се оспорват Констативен протокол № 07-03-101/18.08.2025 г. и обективираното според жалбоподателките в него неиздаване на задължителни предписания на собственика на язовир „Загорка“. Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с Определение № 3290/24.03.2026 г. на Върховния административен съд. С посоченото определение предходният прекратителен съдебен акт е отменен, тъй като първоинстанционният съд не е изяснил предмета на оспорването. Указанията на Върховния административен съд са били за извършване на необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на жалбата. Те не съдържат разрешение, че някой от посочените документи задължително представлява индивидуален административен акт, нито че жалбата е допустима и следва непременно да бъде разгледана по същество. След изпълнение на указанията и уточняване на предмета на оспорването първоинстанционният съд е бил длъжен отново да извърши самостоятелна проверка за наличието на всички процесуални предпоставки за допустимост на жалбата. Следователно постановяването на ново прекратително определение не противоречи на задължителните указания на касационната инстанция. По възражението на жалбоподателите, че оспореният акт има характер на административен акт: Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен или друг овластен със закон орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Констативен протокол № 07-03-101/18.08.2025 г. не притежава тези белези. С него са обективирани извършените при проверката действия, установените от проверяващите длъжностни лица факти и направените въз основа на тях констатации. В оспорената от жалбоподателките част протоколът не съдържа задължителни предписания, забрани, разрешения или други властнически разпореждания, адресирани до тях. Констатациите относно техническото състояние и експлоатацията на язовира сами по себе си не пораждат промяна в правната сфера на жалбоподателките. Те не установяват със сила на административен акт границите или принадлежността на имота им, не отнемат вещни права и не разрешават спор за собственост. Отразеното в протокола становище относно приложението на § 1г от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи също няма конститутивно действие по отношение на правото на собственост и не представлява акт за изменение на кадастралната карта или за отчуждаване на част от имота. Обстоятелството, че жалбоподателките не са съгласни с фактическите констатации в протокола, както и твърдението им, че проверката е извършена преди постъпването на техния сигнал и не е обхванала всички поставени от тях въпроси, не променят правната природа на документа. Законосъобразността и пълнотата на удостоверителни или подготвителни действия не могат да бъдат самостоятелен предмет на оспорване, когато тези действия не съдържат властническо волеизявление с непосредствени правни последици. Правилно първоинстанционният съд е приел за недопустимо и искането за съдебен контрол върху неиздаването на задължителни предписания на собственика на язовира. По силата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях за изпълнение на задълженията им по закона и определят срок за тяхното изпълнение. Тези правомощия се упражняват в рамките на държавния контрол върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Законът не предоставя на подателя на сигнал субективно право да изисква издаването на конкретно по съдържание задължително предписание спрямо друго лице. Сезирането на контролния орган със сигнал може да бъде основание за извършване на проверка и за преценка дали са налице предпоставки за предприемане на контролни или принудителни мерки, но не превръща подателя на сигнала в страна по производство за издаване на административен акт срещу проверяваното лице. Поради това неиздаването на предписание спрямо община Стара Загора не представлява изричен или мълчалив отказ да бъде издаден административен акт по искане на жалбоподателките. За възникването на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е необходимо административният орган да е сезиран с надлежно искане от лице, което има нормативно признато право да поиска издаването на съответния акт. Такава предпоставка в случая не е налице. Отговорът на председателя на ДАМТН по подадения сигнал също не представлява индивидуален административен акт, тъй като не поражда непосредствени права или задължения и не отнема съществуващи права на жалбоподателките. Решенията по подадени сигнали поначало не подлежат на оспорване съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. Доводите за продължаващо наводняване на имота, за допуснати нарушения при проектирането и изграждането на язовира и за причинени имуществени вреди не обосновават допустимост на оспорването. Наличието на фактически интерес от предприемане на контролни действия не е равнозначно на правен интерес от оспорване на конкретен административен акт. Правният интерес по чл. 147, ал. 1 АПК предполага оспореният акт непосредствено да засяга права, свободи или законни интереси на оспорващия, каквото засягане в случая не е налице. Твърденията за нарушено право на собственост и за вреди от експлоатацията на язовира могат да бъдат защитавани по съответния предвиден в закона ред срещу лицето, чиито действия или бездействия се сочат като причина за увреждането. Тези обстоятелства обаче не придават характер на индивидуален административен акт на констативния протокол и не пораждат право съдът да задължи контролния орган да издаде конкретно предписание спрямо трето лице. Съдът не може в производство по оспорване да замести контролния орган и сам да определи дали, на кого и с какво съдържание да бъдат дадени предписания, когато законът не предвижда право на жалбоподателките да инициират производство по издаването им. Искането съдът да задължи председателя на ДАМТН да даде конкретни предписания на кмета на община Стара Загора следователно е процесуално недопустимо. Предвид изложеното правилно Административен съд – Стара Загора е приел, че оспорването е насочено срещу акт и неизвършване на действия, които не подлежат на съдебно оспорване. Налице е основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Като е достигнал до този правен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,