Определение № 152 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5546/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 7428/30.06.2017 г. от Л. В. П. от [населено място] с искане да бъде изменено определение № 259 от 09.06.2017 г. по гр. д. № 5546/2016 г. на ВКС, II г. о. като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по подадената от нея касационна жалба – [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева и моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], уведомен на 31.07.2017 г., е депозирал писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, с който поддържа становище за недопустимост, респ. неоснователност на молбата. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С посоченото по-горе определение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 3 от 10.02.2016 г. по в. гр. д. № 342/15 г. на Бургаския апелативен съд по касационната жалба на Л. В. П.. В отговора на касационната жалба ответникът по същата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 20.07.2016 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 3000 лева/. Съгласно чл.78 ГПК в тази хипотеза ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В конкретния случай, договореният, заплатен и присъден размер на адвокатското възнаграждение на ответника е съобразен с цената на иска (определена в първоинстанционното производство с оглед представените удостоверения за данъчна оценка на процесния имот) и разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същият е дори под определения в наредбата минимум. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от посоченото т ълкувателно решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението най-много до предвидения в същата наредба минимален размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,