Определение № 50358 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2022 г.

Производството е по чл.247 и 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 07.02.2022г. по гр.д.№495/2021г. на АС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.490, ал.2 ГПК, вр.чл.185, б.“б“ ЗЗД. С определение от 24.11.2022г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 1791 от 18.03.2022 г. по в.гр. д. № 495/2021 г. на АС – Варна и е осъдил Г. Я. С. - П. и Т. Я. П. да заплатят А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г. общо сумата в размер на 6048 лв., разноски в касационното производство. С молба от 30.11.2022г. Г. Я. С. и Т. Я. П., чрез процесуалния си представител, са поискали да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 24.11.2022г., тъй като в диспозитива на същото погрешно са посочени номера и датата на въззивното решение. С молба от 25.11.2022г. Г. Я. С. - П. и Т. Я. П. правят искане да се измени определението от 24.11.2022г. в частта му относно присъдените разноски, като бъдат намалини същите. С молба от 09.11.2022. А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г.,чрез процесуалния си представител поддържат становище, че присъдените разноски не следва да бъдат намалявани. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка на предпоставките по чл.247 и 248 ГПК, приема за установено следното: Обжалвано е било решение от №17/ 07.02.2022г. по гр.д.№495/2021г. на АС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.490, ал.2 ГПК, вр.чл.185, б.“б“ ЗЗД. Именно за допустимостта на касационното обжалване по отношение на същото ВКС се е произнесъл с определние от 24.11.2022г., но в диспозитива на определението си като номер на решението е посочен № 1791 вместо №17 и датата 18.03.2022 г. вместо 07.02.2022г. по в.гр. д. № 495/2021 г. Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.247 ГПК и следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 24.11.2022г. като на лист седми от определението, ред първи от диспозитива вместо №1791 се чете №17 и на ред втори от диспозитива вместо 18.03.2022г. се чете 07.02.2022г. Що се касае до искането на молителите в молба от 25.11.2022г. за изменение на определението в частта му за разноските, то същото е неоснователно. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите Г. Я. С. - П. и Т. Я. П. са осъдени да заплатят на А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г. сумата в размер на 6048 лв., разноски за процесуално представителство пред ВКС, за които по делото е бил представен своевременно списък с доказателство за реално заплащане на същите. Възражение за тяхната евентуална прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не е направено своевременно съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК, а и в молбата от 25.11.2022г. не се съдържа такова. Предвид изложените съображения, съдът