Определение № 1558 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба „Максима България“ ЕООД срещу протоколно определение от 03.12.2024 г. на Административен съд - Враца по КАНД № 570/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 104/16.04.2024 г. по АНД № 1297/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, подадена чрез адв. Н. Вълков, и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съобщаването на съдебното решение е нередовно. Въпреки че в съобщението е посочен съдебен адрес и има изрично отбелязване за връчване чрез адв. Вълков, връчителят е извършил връчването на друг адрес, а именно на адреса на управление на дружеството. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В обжалваното определение съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 5 НПК, съгласно която на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, а съгласно ал. 7 връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. От приложената по делото разписка (л. 115 от делото на Районен съд – Враца) съдът е установил, че длъжностно лице от администрацията на касационния жалбоподател е получило съобщението за изготвеното решение, предмет на обжалване, на 02.05.2024 г. Съобщението за връчване на съдебния акт е редовно оформено съобразно чл. 180, ал. 7 НПК, като е вписано името на лицето - получател и неговото качество. Връчването е редовно и е породило целената с него правна последица - поставяне на началото на срока за обжалване на съдебното решение. Следователно срокът за касационно обжалване е започнал да тече от 03.05.2024 г., а не от 08.08.2024 г., когато съобщението е връчено и на процесуалния представител на касатора, и е изтекъл на 16.05.2024 г. – четвъртък (присъствен ден). Касационната жалба е изпратена по пощата на 02.07.2024 г. и входирана в деловодството на РС на 04.07.2024 г., т. е. след изтичането на 14-дневния преклузивен срок за обжалване. Определението е неправилно. Видно от върнатата по делото разписка за съобщаване на съдебното решение, в нея адресатът е посочен така: „До МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (жалбоподател) чрез адвокат Н. Вълков (1700435410 София) гр. София, КВ. ПОДУЯНЕ, УЛ. ХРИСТАКИ ПАВЛОВИЧ 15, ет. 1, ап. 1Б, общ. Столична, обл. София (столица)“. Вписаният адрес съвпада със съдебния адрес, посочен в жалбата срещу наказателното постановление и в останалите документи по делото, а не както съдът неправилно е установил, че това е адресът на администрацията на дружеството. Адресът на управление на дружеството е гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2. В разписката като лице, на което е връчено съобщението, е вписано: „С. Ф. Ф., експерт търговия“. При тези данни изцяло необоснован е изводът на съда, че съобщението е редовно оформено. От съдържанието на съобщението не може да се установи по категоричен начин адресът, на който реално е връчено, нито отношението на С. Ф. Ф. с лицето, на което трябва да бъде връчено съобщението. Относно нередовното съобщаване на решението на РС и срочността на касационната жалба са изложени доводи още в касационната жалба. Същите обаче не са обсъдени от административния съд, като констатацията на съда за спазване на чл. 180, ал. 7 НПК е бланкетна. Предвид липсата на доказателства за редовно съобщаване на обжалваното съдебно решение на „Максима България“ ЕООД следва да се приеме, че подадената на 02.07.2024 г. касационна жалба е в срок. По горните съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение