Определение № 48 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 436/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, ал.3 НПК, след като с разпореждане № 46 от 20. 02. 2012 г. председателят на Районния съд в гр. Габрово констатирал, че поради отводи на съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа нчхд № 67 / 2012 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в разпореждането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в гр. Габрово обвързало по правилата на местната подсъдност компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, последната от които е относима към настоящия случай. Всички съдии от Районния съд в гр. Габрово са се отвели от процеса, поради което не може да се образува съдебен състав. Най-малко компромиси относно стандартите на доброто администриране разкрива вариантът делото да се разгледа в еднаквия по степен Районен съд в гр.Казанлък. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК