Определение № 8293 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение23.07.2026 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2405/29.05.2026 г. по адм. д. № 647/2026 г. на Административен съд - Стара Загора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Кей Джи Казанлък“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Иван Вазов“ № 8, вх. Б, ап. 17, представлявано от управителя Г. Г., подадена чрез адв. А. Станчева, срещу Определение №2405 от 29.05.2026г., постановено по адм. дело №647/2026г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение, съдържащо се в т. III от Заповед № 942/22.05.2026г. на кмета на Община Казанлък. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 60 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и постановяване на нов по същество, с което да се отмени разпореждането за допуснато предварително изпълнение, съдържащо се в т. т. III от Заповед № 942/22.05.2026г. на кмета на Община Казанлък. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Казанлък, не изразява становище по частната жалба. Заинтересованата страна – „ЦВП-Казанлък“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, [улица], представлявано от управителя М. М., чрез процесуалния си представител адв. Кр. Гюров, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. По подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. При извършената служебна проверка за допустимост съставът на Върховния административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на „Кей Джи Казанлък“ ООД, против разпореждане с правно основание чл. 60, ал.1 от АПК за допускане предварителното изпълнение на Заповед №942 от 22.05.2026г. на кмета на община Казанлък за обявяване на участника, спечелил търг с явно наддаване за продажба на ПИ с идентификатор 35167.505.9137 по КККР на град Казанлък, [улица], с площ от 16 521 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за обект, комплекс за образование, урегулиран в УПИ № 9131 по подробния устройствен план на града, одобрен с решение №777/2013г. на Общински съвет - Казанлък. С т. II от заповедта до участие в публичния търг не е допуснат жалбоподателя, а с т. III е допуснато предварително изпълнение с аргумент за защита на особено важен държавен интерес в областта на отбраната на Република България, както и важен интерес на заявителя. Административен съд – Стара Загора е постановил обжалваното определение като е приел, че от правно значение за извършвания контрол за законосъобразност на оспореното разпореждане е установяване наличието на необходимост от допускане на предварителното изпълнение, респективно наличието на ясни мотиви за това, които да обективират волята на органа и конкретната причина и нужда от издаване на разпореждането. Преценил е, че в конкретния случай е проведен публичен търг за продажба на общински недвижим имот, с цел изграждане на обект със средства по Оперативна програма, който е с държавно и обществено значение, но за да се кандидатства за изграждането му със средства от Оперативна програма е необходимо да е приключила процедурата по придобиване на собствеността. Първоинстанционният съд е посочил, че частният интерес на отстранения участник от евентуалната незаконосъобразност не може да има превес над охранявания такъв с разпореждането за допускане на предварително изпълнение, тъй като се състои единствено в пропуснати ползи, но не и в пропускане на възможността да се изгради обект, който е от значение за отбраната на страната. Приел е, че в тази връзка, за да бъде реализиран този обект, с Решение №746 от 26.03.2026г. Общински съвет Казанлък е включил имота в годишната си програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост на Община Казанлък за 2026г. и със следващо Решение №808 от 30.04.2026г. е разпоредено да се извърши продажбата му чрез търг, в кратки срокове. Тъй като от решението е видно, че собственик на „ЦВП - Казанлък“ ЕООД е „София Тех Парк“ АД, а действителният собственик на последното дружество е Министерство на иновациите и растежа, съдът е обосновал извода, че в случая предварителното изпълнение охранява важен държавен интерес, с оглед предназначението на обекта. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, които да обосновават извод за наличие на основания за неговата отмяна. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани. Първоинстанционният съд е изложил фактическите основания, анализирал ги е и е извел верен извод, че е налице обоснована необходимост от допускане на предварително изпълнение, която необходимост е и в съответствие с разпоредбата на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс. С разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт в предвидените в нормата хипотези, а именно: ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В случая административният орган е мотивирал разпореждането с оглед защитата на важни държавни и обществени интереси в областта на отбраната на Република България, както и особено важни интереси на заявителя. От една страна имотът, предмет на административния акт е необходим на „ЦВП - Казанлък“ ЕООД за изграждане на научно-лабораторен комплекс за осъществяване на основната дейност по проект BG16ООЗИ003-4.013 „Подкрепа на иновации в научноизследователската и развойна дейност за отбранителни технологии и решения с двойно предназначение“ по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027г. /ОПРР /, със съответните партньори. От друга страна, интересът на заявителя е мотивиран с обстоятелството от налагане на предварително изпълнение на административния акт, с оглед кратките срокове по ОПРР за оценка на подаденото проектно предложение и подписването на административен договор с МРРБ. Така изложените фактически основания в частта на допуснатото предварително изпълнение на заповедта обосновано са приети от първоинстанционния съд, че водят до наличието на предпоставки за допускането на предварителното изпълнение. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че не са налице достатъчно мотиви по чл. 60, ал. 1 от АПК. В обжалваната заповед относно допуснатото предварително изпълнение, се установява по безспорен начин, че издателят на процесната заповед е изложил относими, конкретни и ясни мотиви, съставляващи фактическите и правни основания за разпореденото предварително изпълнение, от които може да се извлече категоричната воля на кмета на община Казанлък относно приложимата в случая хипотеза, регламентирана от законодателя в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Неправилно частният жалбоподател твърди, че съдът е заместил липсващи мотиви. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, административният съд не е създал нови фактически основания, а надлежно е обсъдил посочените в заповедта аргументи и съображения. В конкретната хипотеза административният орган е посочил точно в какво се изразява необходимостта от предварително изпълнение – защитата на важни държавни и обществени интереси в областта на отбраната на Република България, както и особено важни интереси на заявителя, тъй като имотът, предмет на административния акт е необходим на „ЦВП - Казанлък“ ЕООД за изграждане на научно-лабораторен комплекс за осъществяване на основната дейност по проект BG16ООЗИ003-4.013 „Подкрепа на иновации в научноизследователската и развойна дейност за отбранителни технологии и решения с двойно предназначение“ по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027г., със съответните партньори, както и че е налице опасност да бъде осуетено изпълнението на заповедта, като от закъснението на изпълнението ще последват значителна и непоправима вреда на „ЦВП-Казанлък“ ЕООД и на целия проект, който е от значителна важност за развитието на отбранителните способности на Р.България. Ето защо тричленният състав на Върховния административен съд намира, че съдържащото се в процесната заповед разпореждане за предварително изпълнение е в достатъчна степен мотивирано и аргументирано, което е в съответствие със законовите изисквания. Неотносими в това производство са доводите относно незаконосъобразността на административния акт. Това са основания относими към оспорването на индивидуалния административен акт, а не в настоящото производство по чл. 60, ал. 1 АПК. С оглед тези доводи настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

7