Определение № 383 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. С. и Н. С. Д. против определение № 546/31.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 262/2012 г. от състав на Окръжен съд – Перник. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състава на въззивния съд е приел, че подадените възражения по реда на чл.423 от ГПК са подадени извън предвидения в разпоредбата на чл.423 от ГПК едномесечен срок. На това основание, съдът е приел, че производството е недопустимо и е прекратил същото. Съдът констатира, че покана за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателите на 07.10.2011 г., като от тази дата следва да се приеме, че същите са узнали за заповедта за изпълнение и от този момент за тях тече едномесечния срок за подаване на възражение по реда на чл.423 от ГПК. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане, за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда, предвиден в чл.423 от ГПК. Възражението е подадена на 14.03.2012 г., т.е. след изтичането на преклузивния едномесечен срок, поради което правилно и законосъобразно въззивния съд не е приел за разглеждане същото, като е прекратил производството по делото, като процесуално недопустимо. По изложените съображения, определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Доводите в частната жалба, относно основателността на възражението касаят съществото на спора и предполагат подаване на възражението в рамките на преклузивния едномесечен срок, поради което са неотносими към настоящото производство имащо за предмет проверка на спазването на този срок. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия