Решение № 9819 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2012 г.

Решение № 9819 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Автотранс" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, против решение № 588/20.11.2012 г. по адм. д. № 378/12 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 051101827/16.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 126 от 6.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП, за определен допълнително ДДС за внасяне в размер на 138 031,14 лв. и лихви върху тази сума в размер на 20 066,68 лв. за данъчни периоди 1.11.2009 г. - 31.01.2011 г., както и определен корпоративен данък в общ размер от 25 586,78 лв. и лихви върху тези задължения в размер на 8 750,20 лв. за 2007, 2008 и 2009 години. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 4 299 лв., съобразно материалния интерес и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което са процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с определени задължения по ЗДДС и по ЗКПО, при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи и т. 4 - заведената счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, от ДОПК. При ревизия на дружеството е установено, че същото е регистрирано с основана дейност на "извършване на таксиметрови превози", за което е издадено на дружеството удостоверение за извършване на таксиметрови превози. Дружеството притежава 118 бр. автомобили, с които декларира, че извършва дейността си, като в автомобилите са монтирани и работят електронни таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/, също регистрирани на името на дружеството. При ревизията, във връзка с изискани документи, от страна на ревизираното дружество "Автотранс" ЕООД са били представени извлечения от счетоводни регистри, лизингови договори за закупуване на автомобили, сключени между жалбоподателя, като лизингополучател и "Лоялити Лизинг" ЕАД като лизингодател, фактурите за заплатени лизингови вноски, банкови документи за разплащания, свидетелства за регистрация на ЕТАФП и регистрационни талони на таксиметрови автомобили, за 80 бр. от ползваните. Не са били представени на ревизиращите органи документи за регистрация на ЕТАФП за останалите притежавани от дружеството жалбоподател автомобили, както и дневни отчети за ЕТАФП за всички автомобили. За нито един от автомобилите не са представени пътни книжки, пътни листи, сменни отчети на водачите, както и документи за отчитане на разходите на автомобилите, извършващи таксиметров превоз, независимо, че са били изискани изрично. При дадените обяснения от жалбоподателя е посочено, че с водачите на таксиметровите автомобили са били сключвани договори за наем на автомобилите, като водачите на таксиметровите автомобили, в качеството на наематели, заплащали на дружеството само и единствено месечната наемната вноска за автомобила, като ремонтната поддръжка и миенето на автомобилите са за сметка на "Автотранс" ЕООД, а за сметка на водачите е заплащането на горивото и смазочните материали за извършване на дейността. Представени са били и типови договори за наем, сключвани между "Автотранс" ЕООД и водачите на таксиметрови автомобили, както и Вътрешни правила на дружеството, които регламентират част от клаузите на договорите. При така установеното от фактическа страна, органите по приходите са приели, че заплащането на цената на услугите по извършване на таксиметрови превози, отчитани от ЕТАФП, монтирани в автомобилите и регистрирани на "Автотранс" ЕООД не са намерили отражение изобщо в счетоводството на дружеството. Във връзка с осъществяваните таксиметрови услуги, в счетоводството са отчитани приходи само и единствено от наемните вноски по сключените договори за наем с водачите на автомобилите. Не са отчитани разходи за дейността, освен договорираните за ремонт и поддръжка. Поради това, ревизиращите органи са приели, че са налице неотчитани приходи, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и са налице данни за укрити приходи, които съставляват хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Направените изводи от органите по приходите по отношение нередовността на счетоводството и наличието на укрити приходи съдът е приел за правилни. Не се спори от фактическа страна начинът на отчитане на дейността по извършване на таксиметрови превози - при "Автотранс" ЕООД са отчитани приходи само от вноските по сключените договори за наем на таксиметровите автомобили. Същевременно, дейността по извършване на таксиметрови превози се осъществява чрез предоставяне на услугата "таксиметров превоз" на пътници, а не чрез предоставяне на автомобили под наем, което е нещо различно. Следва да се има предвид, че фактическите извършители на услугата - таксиметровите шофьори, нямат издадени лицензии за извършване на таксиметрови превози, а осъществяват дейността си от името на "Автотранс" ЕООД, по който като факт не се спори. Извън това, не се спори, че за извършваните превози са отчитани приходи по ЕТАФП, монтирани в таксиметровите автомобили, които устройства са регистрирани на името на "Автотранс" ЕООД, като оборотите по ЕТАФП и дневните отчети на същите изобщо не са намерили счетоводно отражение в дружеството. На практика тези обороти представляват приходите от дейността "таксиметрови превози", които не са отчитани изобщо при "Автотранс" ЕООД. В тази насока следва да се посочи, че има издавани фактури от страна на "Автотранс" ЕООД за извършвани таксиметрови превози, които са били осчетоводявани при дружеството, за разлика от отчетите по ЕТАФП. При така очертаното от фактическа страна, съдът правилно е приел, че с неосчетоводяване на приходите от дейност, отчетени по ЕТАФП, както и с отчитани само на приходи от наем на таксиметрови автомобили, са налице укрити приходи, както и воденото счетоводство не дава възможност за осъществяване на последващ контрол върху дейността на предприятието, поради което се налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. В заключението на експертизата се посочва, че за ревизираните периоди са отчитани само приходи от наемни вноски за таксиметрови автомобили. В обясненията на вещото лице, дадени в с. з. на 17.09.2012 г. същото посочва, че няма отчитане за ревизираните периоди разходи за горива и възнаграждения на водачи на таксиметрови автомобили, като единствения съпоставим разход на прихода от наемни вноски за автомобилите са лизинговите вноски. При положение, че няма отчитани разходи за горива, няма първични счетоводни документи за придобиване и разходване на такива, няма основание такива да бъдат включвани при формиране на данъчната основа, поради което същите не са приспаднати като разход при формиране на данъчната основа за облагане. Извън това, дружеството жалбоподател не е отчитало други съпоставими разходи спрямо приходите от таксиметрова дейност извън лизинговите вноски за покупки на автомобили. В обясненията на вещото лице се посочва, че анализът на усреднения приход е направен на базата не само на отчети от ЕТАФП, но и база на изминати километри. По принцип, този подход е обективен критерий, но следва да се има предвид, че нито при ревизията, нито в хода на обжалването по административен и съдебен ред са представени доказателства за изминати километри от процесните автомобили - пътни листи, пътни книжки, въпреки, че такива са били изрично изискани от ревизиращите органи. При приемането на експертизата процесуалния представител на ответната дирекция юрк. Русева е възразила, че с оглед поставените въпроси на вещото лице, отговорите и заключението съдържа анализ на счетоводството на дружеството, така както е водено по счетоводните записвания при жалбоподателя, поради което заключението е неотносимо към спора. Съдът, преценявайки заключението на вещото лице и съобразно всички приети по административната преписка и във фазата на оспорването, доказателства, не е кредитирал заключението на вещото лице, като несъдържаща констатации относими към предмета на спора - определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК при съобразяване на приходи от таксиметрова дейност, неосчетоводени от дружеството. При определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122 ДОПК с ревизията са включени парични средства, които са били отчитани като заемни средства и средства на собственика, които с ревизията е прието, че представляват укрити/недекларирани приходи. При извършени насрещни проверки на на "Корект транс 2005" ЕООД е установено, че по декларирани данни за доходи същите не са могли да предоставят парични средства на "Автотранс" ЕООД в посочените размери, които са осчетоводени. Други обяснения и доказателства в тази насока не са представени. Липсват също така и първични счетоводни документи, въз основа на които са извършвани счетоводните операции. В заключението на СИЕ в тази част се посочва, че взетите счетоводни операции по сч. сметки 453 и 159 отразяват осчетоводяване на разчети по лизингови договори за автомобили, като в обясненията на вещото лице от с. з. е посочено, че е взета сч. операция дебит 159/кредит 453, наименована "изправление", която всъщност представлява поемане на задължението за изплащане на лизинговите вноски по сключените договори от управителя на дружеството, за което е налице вземане от управителя към дружеството. Взетата счетоводна операция не касае отчетените приходи за периода, не доказва реално предоставени парични средства, както се твърди от жалбоподателя. Ето защо, направената констатация от вещото лице по приетата СИЕ не опровергава изводите на органите по приходите за наличие на укрити приходи, с които по този начин е финансирана дейността на дружеството и касовият недостиг. Поради това, съдът е приел, че обжалваните задължения за корпоративен данък в общ размер на 25 586,78 лв. и лихви върху тези задължения в размер на 8 750,20 лв. за 2007, 2008 и 2009 години са правилно определени. За целите на облагането по ЗДДС, към отчетените приходи от месечни вноски е прибавена стойността на издадени през периода фактури за извършен таксиметров превоз, както и приходите от таксиметрови услуги, отчитани по представените от "Автотранс" ЕООД дневни отчети от ЕТАФП, и е установено данъчно задължение ДДС за внасяне в общ размер на 138 031,14 лв. Част от това задължение произтича от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за заплатени лизингови вноски, издадени от "Лоялити лизинг" ЕАД, за периоди, когато е установено, че в "Автотранс" ЕООД са използвани за таксиметрови превози 14 от всичко придобитите по договорите за лизинг 125 бр. автомобила и поради това е отказано право на данъчен кредит за съответната част от начисления данък по получените фактури, съответстващ на автомобилите, които не са използвани от дружеството жалбоподател. Тези констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства и разпоредбите на ЗДДС е прието, че автомобилите не са използвани за дейността на дружеството и за тях на е налице право на приспадане на данъчен кредит. Възраженията са приети от съда за неоснователни. След като по делото е безспорно установено, че процесните автомобили, за които е прието, че не са използвани за дейността на жалбоподателя, са били върнати от "Автотранс" ЕООД на лизингодателя "Лоялити лизинг" ЕАД, а за периода, през който са били във владение на жалбоподателя, за тях няма отчитани приходи и разходи от използването им, няма монтирани ЕТАФП и не са регистрирани като таксиметрови автомобили в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", правилни са изводите на органите по приходите, потвърдени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че за издадените фактури не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, пр. посл. от ЗДДС. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на съда в обжалваното решение, намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение "Автотранс" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 299 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето е за цялото производство и второ не се дължи за касационната инстанция, поради което претенцията в този смисъл на ответната дирекция, не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,