Определение № 73 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. П. срещу определение № 15 от 01.02.2021 г. по гр.д. № 111/2021 г. на ВКС, І г.о.. С него са оставени без разглеждане като недопустими подадените от Д. К. П. молби вх. № 1026 от 19.08.2020 г., вх. № 260013 от 08.09.2020 г. и вх. № 260225 от 09.11.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 17 от 28.05.2019 г. по гр.д. № 187/ 2018 г. на Трънския районен съд, поправено с решение № 477 от 27.11.2019 г. по същото дело, и потвърдено с решение № 177 от 24.06.2020 г. по гр.д. № 26/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, и е прекратено производството по делото пред ВКС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е противоконституционно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излага твърдения, с които обосновава тезата си, че ответницата по делото Б. А. Л. е съставила документ с невярно съдържание, което според него обосновава основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа също, че са налице и предпоставките на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на решението на Трънския районен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство Д. К. П. е подал три молби за отмяна на влязлото в сила решение № 17 от 28.05.2019 г. по гр.д. № 187/2018 г. на Трънския районен съд, поправено с решение № 477 от 27.11.2019 г. по същото дело и потвърдено с решение № 177 от 24.06.2020 г., с което допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Трън, е изнесен на публична продан, и са отхвърлени заявените от молителя претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК . Молителят се е позовал на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че изложените от молителя в трите молби за отмяна твърдения не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК същият не представя, а и не твърди да има влезли в сила присъда или решение за установяване на престъпно действие на ответницата Б. Л.. Твърдяното противоречие между решението на Трънския районен съд и въззивното решение, постановено по същото дело от Окръжен съд-Перник, не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1,т.4 ГПК, тъй като законът има предвид противоречие между влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, и друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи., а не противоречие между постановените съдебни актове в рамките на едно и също производство. Тричленният състав е приел също, че представените от молителя писмени доказателства-приходни квитанции за заплатени данъци и такса битови отпадъци за 2020 г., не могат да бъдат подведени под основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаят период извън този по исковете по сметки. Обжалваното определение е правилно.и законосъобразно. Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал.1,т.2 ГПК се допуска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посочения в разпоредбата надлежен ред изисква твърдяните престъпни обстоятелства да са били установени с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано. Константна е практиката на ВКС, че за да е редовна молбата за отмяна, основана на чл. .303, ал.1, т.2 ГПК, молителят следва да представи писмени доказателства за установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делотоВ случая молителят не представя доказателства, а и не твърди неистинността на сочената в молбата данъчна декларация, съставена от ответницата Б. Л., да е била установена по посочения по- горе ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. За да е осъществено основанието за отмяна по 303, ал.1, т.4 ГПК е необходимо да са налице две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които взаимно си противоречат. Противоречието между две решения, постановени в рамките на едно и също производство, макар и от различни инстанции, какъвто е настоящият случай, не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като първоинстанционното решение, което е било обжалвано, не е окончателно и не е източник на сила на пресъдено нещо. Формалното позоваване на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, без да се представят доказателства за установени по надлежния ред престъпни обстоятелства и/ или без да бъде посочено друго влязло в сила решение, на което решението, чиято отмяна се иска, противоречи, не удовлетворява изискването на чл. 306, ал.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като изискване за редовност на молбата.. В този смисъл са указанията, дадени в мотивите към т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК Затова, като е приел, че молбата за отмяна е недопустима и е оставил същата без разглеждане, съставът на ВКС е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното съдът