Определение № 373 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 504/2011 г.

Производството е по чл.250 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на В. Г. Д. от [населено място] за допълване на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 227 от 29.03.2012 год., по ч.т.д.№ 504/2011 год.. Молбата за допълване е аргументирана с твърдението, че срещу постановеното от Русенския окръжен съд определение № 247 от 03. 05. 2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год. са подадени две частна жалби - от ТД [фирма] и от ФЛ- В. Г. Д., по последната от които касационната инстанция не се е произнесла по реда на чл.278, ал.1 ГПК, във р. с чл.274, ал.2, изр.1, във р. с ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата за допълване е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250 ГПК от надлежно легитимира страна е и процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: Съгласно чл.250 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, какъвто не е разглежданият случай. От съпоставката между съобразителната част на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 227 от 29. 03.2012 год., по ч.т.д.№ 504/2011 год. и постановения диспозитив се установява, че касационната инстанция се е произнесла и по двете подадени частни жалби срещу първоинстанционния съдебен акт на Р. № 247/03.05.2011 год., по в.ч.т.д.№ 73/2011 год., посочвайки изрично както тази, изходяща от ФЛ В. Г. Д., така и тази на ТД [фирма]. Следователно обстоятелството, че в титулната част на мотивите на съдебния акт на касационната инстанция, чието допълване се иска, е употребен изразът „частна жалба”/стр.1, ред 4 отдолу нагоре и в стр.2, р.3 отгоре надолу/ в единствено число само по себе си не е основание да се приеме, че е налице липса на произнасяне по една от така подадените частни жалби- тази на ФЛ – частен жалбоподател. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че при преценка основателността на искането за присъждане на деловодни разноски за производството пред касационната инстанция отново съставът на второ търговско отделение на ВКС е използвал изразът „ частни жалбоподатели” в множествено число и искането именно и на двамата е оставено без уважение, като неоснователно. Що се касае до допуснатите грешки в стр.1, ред 4 отдолу нагоре, стр.2, ред 3 отгоре надолу, изразяваща се в еднократно употребяване на израза „частна жалба” в единствено число, а в ред 27 отгоре надолу в пропускане на съюза „и” при поименното изброяване на частни жалбоподатели, то те са технически и освен, че като такива са ирелевантни както за решаващите мотиви на касационната инстанция, така и за изхода на делото с оглед постановения диспозитив, не подлежат и на отстраняване по предприетия от жалбоподателя В. Г. Д. процесуален реда на чл.250 и сл. ГПК. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС