Определение № 840 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2557/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД срещу определение № 415/27.06.2025 г. по в. гр. д. № 380/2024 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молба на дружеството с правно основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срок за изправяне недостатъци на подадена касационна жалба – внасяне на държавна такса. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение. Счита, че е налице плащане в срок на дължимата по подадена от него касационна жалба държавна такса в размер на 30 лв. още на 12.09.2024 г., т.е. преди постановяване на разпореждането за оставяне без движение на касационната жалба. Заявява, че съдът е следвало да констатира пропуска и да даде нов срок за представяне на документа, съответно да приеме, че указанията са изпълнени надлежно. Изразява становище, че представените по делото доказателства сочат на съвестно и отговорно водене на цялото съдебно производство от страна на упълномощените процесуални представители. Навежда оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил искането за допускане на свидетел с цел изясняване на обстоятелствата по депозиране на молба вх. № 27466/25.10.2024 г. в регистратурата на Апелативен съд София. Съдът е пренебрегнал твърденията за внезапното тежко заболяване на адвокат П., което му е попречило лично да комплектува и входира пълния набор документи. Липсата на болничен лист според жалбоподателя не изключва възможността този факт да бъде доказан със свидетелски показания, които са били отказани. Също така неправилно е интерпретирал факта, че и други адвокати са били упълномощени по делото. Твърди, че всеки един от тях е имал свои други служебни ангажименти. Като допълнителен аргумент посочва, че съдът е санкционирал неправилно адвокат П. заради дребна грешна на неговия стажант. С оглед изложените доводи моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл. 64 ГПК. Ответниците по жалбата „Даси Транс“ ЕООД и Е. П. ангажират отговор на частната жалба, с който оспорват нейната основателност. Противопоставят се на твърдението, че внезапното заболяване на адвокат П. в последния ден от срока представлява особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство. Отделно, акцентират върху факта, че това твърдение е изложено за пръв път в молба от 30.05.2025 след произнасяне на ВКС с определение за потвърждаване на разпореждането за връщане на касационната жалба. Подобно уточнение чрез внасяне на нови обстоятелства според тях е недопустимо, тъй като е направено след срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, поради което и съдът няма задължение да го разгледа. Ответниците по частната жалба претендират за потвърждаване на атакуваното определение и молят за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение апелативният съд е констатирал, че от съдържанието на молба с вх.№ 30255/2011.2025 г. не се установява страната да е пропуснала срока за представяне на документ за платена държавна такса по касационната жалба в резултат на непредвидено обстоятелство. Твърденията са, че става дума за пропуск на администрацията на съда, включително на съдията докладчик, да съобрази, че с молба вх.№ 27466/25.10.2024 г. се прилага платежно нареждане за заплащане на държавна такса, евентуално, че е налице технически пропуск. Съдебният състав е преценил, че тези твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 64 ГПК. Пропускът на страната да представи по делото в указания му от съда и установен от ГПК срок документ, като вместо това представи друг документ не съставлява особено непредвидено обстоятелство, а процесуален пропуск на страната. Допълнително заявените твърдения и съображения, изложени в депозираната на 30.05.2025 г. молба с вх. № 14441 /плик с пощенско клеймо от 29.05.2025 г./, решаващият състав е намерил за ирелевантни за предмета на производството, доколкото са били заявени за първи път едва с тази молба, респективно след срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и след насрочване на откритото съдебно заседание по делото за разглеждане на молбата за възстановяване на срока. Наред с това, съставът е преценил, че процесуалният закон не е предвидил възможност за допълнение или уточнение на молба за възстановяване на срок, освен ако съдът не е дал такива указания поради неяснота на молбата. Приел е, че процесната хипотеза не е такава. Съобразил е, че освен адвокат П., пълномощници на „ОТП Лизинг“ ЕООД по делото са били и други адвокати от Адвокатско дружество „Борисов и В.“, по отношение на които не са изложени твърдения да са били в невъзможност да изпълнят указанията на съда. Нещо повече – действието по отстраняване на нередовността на подадената касационна жалба е било извършено от стажант адвокат, който поради притеснение или небрежност не е приложил документа за платена държавна такса. Това поведение е интерпретирано от апелативния съд като неполагане на дължимата професионална грижа от адвокатите пълномощници по делото, които са натоварили стажант адвоката със съответните подпомагащи го служебни функции и следователно носят отговорност за поведението му по служба като за свое поведение. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на определение № 50286/06.10.2022 г. по гр. д. № 4300/2021 г., IV г. о., ГК, ВКС. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на Апелативен съд София е правилно. Изложените от апелативния състав мотиви могат да бъдат споделени. Те са в съгласие с формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение № 39/27.03.2014 г. на III ГО, която се споделя изцяло от настоящия състав. С цитираните определения е прието, че особено непредвидено обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е била в състояние да извърши процесуалното действие. Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. Действително, по делото не са изложени релевантни твърдения нито в първоначално подадената молба, нито впоследствие депозираната такива, макар и след изтичане на преклузивния срок, които могат да бъдат подведени под правилото на чл. 64 ГПК. Твърденията, че адвокат П. се е почувствал зле в последния ден на срока не могат да обосноват извод, че пречката за депозиране на касационна жалба е била налице в течение на целия срок. Отделно, задължението за депозиране на молба за изправяне нередовностите на подадената касационна жалба е могло да бъде изпълнено от всеки от останалите упълномощени адвокати от адвокатското дружество или натоварено от тях лице. Дори хипотетично да се приеме, че надлежно са заявени твърдения за наличие на особено непредвидено обстоятелство /което на практика не е така/, то въпросното обстоятелство е било преодолимо. Става дума за професионална небрежност от страна на адвокат П. и неговите колеги от Адвокатско дружество „В. и Борисов“, която не може да бъде преодоляна по пътя на производството, регламентирано от чл. 64 ГПК. В допълнение следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че по делото липсват доказателства за наличие на влошено здравословно състояние на адвокат П. – не е представен болничен лист, нито амбулаторен лист или друг документ, удостоверяващ извършване на лекарски преглед и поставяне на диагноза. Със свидетелски показания, ако са допустими, би могло да се установи само фактическо неразположение, но не и здравен статус на едно лице. Като правилно определението следва да бъде потвърдено. Разноски не следва да се присъждат в това производство. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС