Определение № 60391 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2021 г.

Производство по чл.257 ГПК. Образувано по молба за бавност вх.№ 19638/04.11.2021 г., уточнена с молба вх.№ 20345/15.11.2021 г., на адвокат С. И., в качеството на процесуален представител на Х. Т. И., в която се твърди, че подадената от него в Софийския апелативен съд молба за определяне на срок на Софийския градски съд да пренасрочи разглеждане на делото за по-ранна дата е била оставена без уважение, с което всъщност съдът е отказал да се произнесе по същество по нея. Според молителя, съображенията на съда за неприложимост на производството по чл.255 ГПК не кореспондират с идеята и логиката на закона, поради което иска от Върховния касационен съд да задължи Софийски апелативен съд да се произнесе по молбата за бавност и оплакванията за неоправдано забавено насрочване на съдебно заседание по делото в Софийски градски съд. Становище на съдия-докладчик от Софийски апелативен съд е подадено на 22.11.2021 г., като междувременно е постъпила и молба за бавност от 25.11.2021 г. на адвокат С. И. с уточнението, че не е обжалва съдебния акт на САС, а произнасяне по първоначалната молба за бавност. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното: С молба за бавност вх.№ 352595/05.10.2021 г. Х. Т. И. е поискал определяне на срок по гр.д.№ 14110/2020 г. на Софийски градски съд, който да пренасрочи за по-ранна дата от 22.03.2022 г. провеждането на открито заседание по делото, доколкото липсват данни за свръх натовареност на съдебния състав на СГС. С определение по ч.гр.д.№ 3046/2021 г. на Софийският апелативен съд приема, че производството по чл.255 ГПК е неприложимо, ако процесуалното действие вече е извършено и е определена дата за открито съдебно заседание, тъй като законосъобразността на вече извършените действия не са предмет на разглеждане по реда на глава XIX ГПК „Определяне на срок при бавност“. Молбата за бавност от 04.11.2021 г., уточнена с молба от 15.11.2021 г., е неоснователна. Допустимостта на производството по чл.255 и сл. ГПК се обуславя от направено искане до съда да разгледа и реши всяка отправена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, по която липсва произнасяне или сезираният съд не извърши своевременно дължимо процесуално действие. В случая се твърди, че апелативният съд не се е произнесъл по същество по молбата за бавност на молителя, но видно от определение по ч.гр.д.№ 3046/2021 г. на САС, молбата е била разгледана и е оставена без уважение. Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.257, ал.2 ГПК, а изведените крайни изводи на съда не може да обосноват преразглеждане на отправеното искане, т.е. предвиденият процесуален ред, чиято цел е да се извърши проверка, налице ли е необосновано забавяне и необходимост да се определи срок от горестоящия съд, е изчерпан. Искането на молителя за определяне на срок за произнасяне от Софийски апелативен съд е неоснователно, тъй като преценката за допустимост и основателност на отправената до съда молба за бавност на Х. Т. И. вече е извършена, поради което не е налице необосновано забавяне. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение