Определение № 110 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2013 г.

В съдебно заседание на 05.03.2013г. не е даден ход на делото поради необходимостта от произнасяне по искания, свързани с конституиране на нови страни в производството по отмяна и съобразяване наличието на друго висящо дело за отмяна между същите страни на същото основание. При извършената проверка на допустимостта на производството и след служебна справка с гр.д. № 1246/2012г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. настоящият състав установи следното: Настоящето производство е образувано по подадени от Е. Б. М. и М. С. М. молби за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК на решение № 437/11 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1209/2010г. на ВКС, І г.о., за което се твърди, че противоречи на решение № 401 от 19.08.1992г. по гр.д. № 504/1992г. на ВКС, V г.о. С първото решение е уважен отрицателен установителен иск на Е.-З. Д. Ч., че Е. Б. М. и М. С. М. не са собственици на гаражна клетка № * в сградата на Ж.”П.” на [улица] [населено място]. С второто решение, постановено в производство по преглед по реда на надзора, е отхвърлен иск по чл. 39 ЗЖСК, предявен от В. В. /праводател на Е.-З. Д. Ч./ против Е. М., М. М. и Ж. „П.” за отмяна на решението на Общото събрание на Ж. „П.” от 25.06.1991г., с което същият гараж е бил разпределен от Ж. на молителките. Според молителките и в двете решения е решен по различен начин един и същи спорен въпрос, а именно валидно ли е решението на Общото събрание на Ж. от 25.06.1991г. и съответно произвело ли е правни последици. В първото решение при разглеждането на иска за собственост е прието, че решението на ОС от 25.06.1991г. е взето при липса на кворум и затова е невалидно, поради което не произвежда правни последици. Във второто решение /което е първо по време/ е прието, че при свикването на същото Общо събрание не са допуснати нарушения на чл. 26, ал.4 ЗЖСК при уведомяването на ищеца В. В. и решението на ОС е законосъобразно. Производството по гр.д.№ 1246/2012г. на ІVг.о. на ВКС е образувано по молба на Е.-З. Д. Ч. за отмяна на решение № 401 от 19.08.1992г. по гр.д. № 504/1992г. на ВКС, V г.о., решение № 65 от 06.04.1993г. по гр.д. № 13/1993г. на ВКС, 5-членен състав /с него е оставена без разглеждане молба на В. Д. В. за преглед по реда на надзора на предходното решение/ и определение № 356 от 17.10.2002г. по гр.д. № 207/2002г. също на 5-членен състав на ВКС /с него е оставена без разглеждане молба на В. Д. В. за отмяна по чл. 231, ал.1, б.”в. ГПК/отм./ на първото решение/. Поддържа се, че тези три акта противоречат на решение № 437/11 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1209/2010г. на ВКС, І г.о. По указание на съда молителката е представила на 23.11.2012г. уточнение на молбата си, в което недвусмислено сочи, че основанието за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречиво разрешаване в двете групи актове на въпроса за действителността /валидността/ на решението на Общото събрание на Ж. „П.” от 25.06.1991г. във връзка с разпределението на гаражна клетка № * в сградата на [улица]. Според нея правилно е решението по установителния иск за собственост. С определение № 478 от 29.11.2012г. молбата е допусната до разглеждане на посоченото основание. В съдебно заседание на 31.01.2013г. пред състава на ІV-то г.о. е поискано присъединяване на настоящето производство, което съдът е отказал и е обявил делото за решаване. Съобразно изложеното настоящият състав счита, че е налице съвпадение в предмета на двете производства по чл. 303 ГПК. Независимо, че молбите изхождат от различни страни, с тях е наведено едно и също основание за отмяна - това по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, а именно че между същите страни по един и същи правен въпрос са постановени влезли в сила решения, които си противоречат. И тъй като в тази хипотеза съдът следва да отмени неправилното решение /чл. 307, ал.4 ГПК/, то с решението по първото образувано производство - това по гр.д. № 1246/2012г. на ІV г.о. ще бъде разрешен въпроса налице ли е противоречие между решенията и кое от тях като неправилно подлежи на отмяна. Съгласно чл. 126 ГПК при наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване. Ето защо, настоящата молба за отмяна, явяваща се втора по ред на същото основание и между същите страни, е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.