Определение № 11127 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. П. И. от гр. София срещу § 2, т. 20 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, с която е изменено Приложение № 1 „Обща численост на персонала в административните звена на Министерства на отбраната“ към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерства на отбраната, в частта относно предвидените щатни бройки за Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“. Правният интерес от оспорването се обосновава с твърдения за прякото действие на измененията върху правата и личните и интереси, доколкото те са довели до прекратяване на служебното и правоотношение със заповед № РД-26-319/02.05.2025 г. на Постоянния секретар на отбраната. Изложени са твърдения, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е пряка и непосредствена последица от промените в Приложение № 1 „Обща численост на персонала в административните звена на Министерства на отбраната – 828 щатни бройки“ към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерства на отбраната, в частта относно числеността на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ – 89 щатни бройки. Поддържа се противоречие на оспорената разпоредба с чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове, както и чл. 18 от Закона за държавния служител. Претендира от съда отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт в посочената част. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, при следните съображения: Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване и за него съдът следи служебно. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат предвид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. По принцип интересът следва да е правен, пряк и личен. Правен - когато се цели премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя. Личен - административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Пряк - когато с администратвния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В конкретния казус тези предпоставки не са налице за оспорващата, тъй като неблагоприятното засягане на правната и сфера не е пряко следствие от приемането на оспорения акт, а е опосредено от одобрените длъжностни и щатни разписания и от издадена въз основа на тях конкретна заповед, с която служебното правоотношение на оспорващата е прекратено. С други думи, правата и законните интереси на жалбоподателката се засягат пряко и непосредствено от постановения индивидуален административен акт - заповед № РД-26-319/02.05.2025 г. на Постоянния секретар на отбраната. В цитираната заповед наред с относимите текстове от ЗДС, като правно и фактическо основание за издаването им е посочено и Постановление на Министерския съвет № 32 от 23.04.2024 г., обнародвано в ДВ бр. 35 от 25.04.2025 г. Тези обстоятелства не обосновават правен интерес, а обжалването им би било допустимо, ако административният акт засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него или създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. Такъв интерес следва да бъде установен и при оспорване на подзаконови нормативни актове съгласно чл. 186, ал. 1 АПК. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд № 5/2007 г. по к. дело № 11/2006 г. Допълнително следва да се посочи, че целената от жалбоподателя правна промяна не би могла да бъде постигната по реда на настоящото оспорване, тъй като отмяната на нормативния акт със съдебно решение настъпва занапред, т. е. решението на съда няма ретроактивно действие (чл. 195, ал. 1 АПК). Следователно дори подзаконовият нормативен акт да бъде отменен, то това няма да доведе до промяна в правната сфера на оспорващата, тъй като няма да се отрази на преценката за законосъобразност на издадените при действието на правилника актове за прекратяване на служебното и правоотношение, което, както се посочи, всъщност засяга пряко и непосредствено нейните права и интереси. В този смисъл е определение № 3682 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2017 г., седмо отделение, оставено в сила с определение № 7205 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2018 г. на Петчленен състав на ВАС, определение № 8354/29.09.2022 г. по адм. дело № 6840/2022 г. на ВАС, шесто отделение, оставено в сила с определение № 276/11.01.2023 г. по адм. дело № 10992/2022 г. на Петчленен състав на ВАС, определение № 6786 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2024 г., първо отделение и др. По горните съображения жалбата на М. П. И. от гр. София срещу § 2, т. 20 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, с която е изменено Приложение № 1 „Обща численост на персонала в административните звена на Министерства на отбраната“ към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерства на отбраната, в частта относно предвидените щатни бройки за Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 10680/2025 г. по описа на ВАС, първо отделение - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, вр. с чл. 196 от АПК и чл. 186, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение