Определение № 4648 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от И. П. С. срещу разпореждане № 4558/11.08.2026 г. по ч.гр.д. №1680/2026 г. на Апелативен съд – София за връщане на частна жалба вх. №22413/04.08.2026 г. на И. П. С. против постановеното по същото дело определение №2128/01.07.2026 г., с което е обезсилено определението на първостепенния Софийски градски съд по гр.д. №195/2026 г. за отхвърляне искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и за освобождаването му от държавна такса, и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че същата била изпратена до ГД „ИН“ от М. на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“, която трябвало да бъде кореспондент и да я препрати, заедно с други такива до посочените в тях институции, но това не било сторено от съответния служител. Направено е искане за отмяна на оспореното разпореждане. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: И. П. С. депозирал частна касационна жалба вх. №22413/04.08.2026 г. против постановеното определение от Апелативен съд – София №2128/01.07.2026 г. по частно гр.д. №1680/2026 г., с което е обезсилено определението на първостепенния Софийски градски съд за отхвърляне искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и за освобождаването му от държавна такса, и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. С разпореждане № 4558/11.08.2026 г., предмет на проверка в настоящото производство, съдът констатирал, че препис от обжалвания съдебен акт бил връчен на И. П. С. на 13.07.2026 г. чрез Затвора – [населено място], от която дата започнал да тече и срокът за неговото обжалване. Посочил, че подадената срещу него жалба била датирана от страната с дата 22.07.2026 г. и била входирана в Министерство на правосъдието на 28.07.2026 г., поради което направил извод, че същата била подадена след изтичане срока за обжалване (20.07.2026 г.). Подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.275 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от връчване на подлежащото на обжалване определение. Въззивният акт, оспорен с върнатата частна жалба, подлежи на обжалване в частта, с която е обезсилено определението на първостепенния Софийски градски съд за отхвърляне искането на И. П. С. освобождаването му от държавна такса и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. В конкретния случай, И. П. С. бил уведомен лично за постановеното определение на 13.07.2026 г. От тази дата е започнал да тече срокът за неговото обжалване, изтекъл на 20.07.2026 г. Депозираната на 28.07.2026 г. частна жалба е подадена след срока, поради което е подлежала на връщане. Този извод не се променя и ако за дата на подаване се приеме посочената в жалбата дата на съставянето й (22.07.2026 г.), тъй като същата отново е след изтичане на определения в закона преклузивен срок. В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че определението на въззивния съд в частта, с която е обезсилено определението на първостепенния Софийски градски съд за отхвърляне искането на И. П. С. за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно правилото на чл.95, ал.6 ГПК. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който в производството по частната жалба проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. В този смисъл са разясненията дадени в ТР №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които по този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК, поради което следва да бъде потвърдено. Наведените от жалбоподателя доводи за пороци на постановеното от въззивния съд определение, съответно за незаконосъобразност на отказа за освобождаването му от държавна такса, не са предмет на разглеждане в настоящото частно производство на ВКС. Предмет на същото и на осъществяваната от касационната инстанция проверка е единствено законосъобразността на извода на въззивния съд за неспазване срока за обжалване на въззивния съдебен акт. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът