Определение № 1881 от 17.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2394/2024 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от „Дженерали Застраховане“ АД, с която се иска да бъде изменено постановеното по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на застрахователното дружество в частта за разноските, като присъдените в полза на насрещната страна „Мото Пфое Лизинг“ЕООД за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК в размер на 5 000лв., да бъдат намалени до размер не-по-голям от 150 лв. В молбата се поддържа възражение за прекомерност на възнаграждението. Страната се позовава на решението на СЕС по дело С-438/22 и на практика на касационната инстанция. В писмен отговор „Мото Пфое лизинг“ЕООД излага съображения за неоснователност на искането. Позовава се на отсъствие на възражение за прекомерност, на размера на обжалваемия интерес 69 283.54лв., навежда довод, че дори Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, да служи като ориентир за определяне на възнаграждението за положен адвокатски труд, посоченият от молителя в молбата по чл.248,ал.1 ГПК размер от 150 лв. не е адекватен. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 18.03.2025г. - в преклузивния срок. С определение № 735 от 10.03.2025г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Дженерали Застраховане“АД срещу въззивното решение, в резултат на което дружеството е осъдено да заплати на основание чл.405,ал.1 КЗ на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД сумата 69 283.54лв., съставляваща непогасената част от дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „пълно каско“. Със същото определение на насрещната страна - лизинговото дружество са присъдени поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 5 000лв. Неоснователно е становището на „Мото Пфое лизинг“ЕООД за отсъствие на възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Именно в молбата по чл.248,ал.1 ГПК касаторът може да се позове на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано с отговора по чл.287 ГПК, тъй като препис от последния не се връчва, а определението, с което съдът го е присъдил е постановено в закрито заседание. Възражение за прекомерност изрично неколкократно е заявено в молбата по чл.248,ал.1 ГПК. Доводът на „Дженерали Застраховане“ АД за прекомерност на размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. е частично основателен. С оглед правната и фактическа сложност на делото, обема на осъществената от процесуалния представител защита по изготвянето на отговора на касационната жалба, при съобразяване на изискването за разумен характер на подлежащите на възстановяване разходи и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22, разноските за касационното производство следва да се присъдят в размер на 1 700лв., в който смисъл следва да бъде изменено постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.