Определение № 2153 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3655/2022 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 261069/24.02.2023 г. ответникът Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 1991 г.), чрез процесуалния си пълномощник адв. А. С. моли съда да измени в частта относно разноските постановеното по делото на решение № 6/24.01.2023 г., като му присъди и сумата 600 лв. – направени разноски в производството по гр. дело № 1934/2022 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отд. Насрещната страна – ищецът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (К.), в отговора си с вх. № 6302/02.06.2023 г. излага становище за недопустимост на молбата поради непредставяне на списък за разноските; при условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. От страна на молителя е спазено и формалното изискване на чл. 80 от ГПК –своевременно – до приключването на откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция (която е постановила решението чието изменение се иска) е представен списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Касационното производство по чл. 290 от ГПК по настоящото гр. дело № 3655/2022 г. е образувано, след като с решение № 50167/04.10.2022 г. по гр. дело № 1934/2022 г. на друг състав на IV-то гр. отд. на ВКС, по молби на ответниците в исковото производство Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж., Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 2002 г.) и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 1991 г.; молителят в настоящото производство по чл. 248 от ГПК), на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК е отменено предходното постановено по делото, влязло в сила касационно решение № 131/04.05.2012 г. по гр. дело № 755/2011 г. на трети състав на IV-то гр. отд. на ВКС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС на касационната жалба на ищеца К.. С новото касационното решение № 6/24.01.2023 г. (чието изменение в частта за разноските се иска) е оставено в сила въззивното решение по делото, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен изцяло предявеният срещу ответниците иск за отнемане в полза на държавата на имущество, като придобито от престъпна дейност. Предвид този изход на спора, настоящият съдебен състав е приел, че съгласно чл. 78, ал. 3, чл. 80 и аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК, както и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и т. 11 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, комисията-ищец дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, своевременно претендираните и направени от тях разноски в двете касационни производства (по гр. дело № 755/2011 г. и по настоящото гр. дело № 3655/2022 г.) и в отменителното производство (по гр. дело № 1934/2022 г.), с оглед на което в полза на молителя Ж. Ж. (р. 1991 г.) са присъдени, направените от него и своевременно претендирани разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. за защитата му в касационно производство по настоящото гр. дело № 3655/2022 г. Съдът е изложил и изрични съображения в мотивите си, че молителят Ж. Ж. (р. 1991 г.) е направил и разноски в отменителното производство по гр. дело № 1934/2022 г., но не е заявил претенция за тяхното присъждане до приключването на откритото съдебно заседание по това дело, като претенцията му за тях, направена едва в касационното производство по настоящото гр. дело № 3655/2022 г., е несвоевременна и преклудирана, в каквто смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11, във вр. с т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В молбата по чл. 248 от ГПК се изразява несъгласие с тези съображения на съда, като позовавайки се също на т. 11 и т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от страна на молителя се поддържа, че ВКС, който разглежда молбата за отмяна на влязло в сила решение по реда на гл. ХХIV от ГПК, не бил компетентен да се произнесе относно разноските при уважаване на молбата, поради което искането на молителя в това производство щяло да бъде отправено до некомпетентен орган и извършено предварително, тъй като компетентен да разгледа претенцията за тези разноски е съдът, който ще разгледа спора по същество. Съдът намира за неоснователни тези доводи на молителя по следните съображения: Съдът, пред който се развива съответното производство по гражданско дело, винаги е компетентен да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноските в същото производство. Поради това тези претенции следва да бъдат направени в рамките на същото производство – най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, както е разяснено с т. 11 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (там се изхожда от общото положение в исковото производство, което се развива като инстанционно такова). От извънинстанционния характер на производството за отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК, както и от разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, не следва друг извод както относно компетентността на ВКС да се произнесе по претенциите на страните за разноските в това производство, така и относно преклузивния срок, в който те следва да бъдат направени – най-късно в откритото съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото от ВКС в отменителното производство. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ВКС дължи произнасяне по направените претенции за разноски както когато с определение прекрати отменителното производство като недопустимо, така и когато с решение остави без уважение молбата за отмяна или отмени неправилното от двете влезли в сила решения съгласно чл. 307, ал. 4, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Във всички останали хипотези когато уважава молбата за отмяна и връща делото за ново разглеждане на правния спор от съответната инстанция, ВКС не се произнася по заявените претенции на страните за разноските в отменителното производство, но не защото не е компетентен да се произнесе по тях, а защото възстановява висящността на исковото производство и отговорността на страните за понасяне на всички съдебни разноски (включително тези за отменителното производство) следва да бъде определена съобразно крайния резултат по делото. Хипотезата е подобна на изрично уредената с разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, когато при отмяна на въззивното решение от касационната инстанция същата връща делото за ново разглеждане от въззивния съд, който с крайния си акт (решение по съществото на спора или определение за прекратяване на производството) се произнася по всички претенции на страните за разноските по делото, включително за разноските в касационното производство, стига тези претенции да са своевременно направени – до приключването на откритото съдебно заседание, в което е завършило разглеждането на делото в съответната инстанция; по същия начин се процедира и когато въззивната или касационната инстанция прогласят нищожността или обезсилят решението на долустоящата съдебна инстанция и върнат делото за ново разглеждане съгласно чл. 270, ал. 1 и ал. 3 изр. 3 и чл. 293, ал. 4 от ГПК. Възприемането на тезата на молителя би означавало да се стигне до правно нетърпимия резултат преклузивният срок за предявяване на претенциите на страните за разноските в отменителното производство по реда на гл. ХХIV от ГПК и компетентността на ВКС за произнасяне по тези претенции да са различни и да са поставени в зависимост от качеството на страната (молител или ответник по молбата за отмяна), както и в зависимост от основанието за отмяна (чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК или всяко друго основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 от ГПК). По така изложените съображения съдът намира, че няма основание за промяна на приетото от него в мотивите към постановеното по делото решение № 6/24.01.2023 г., че след като молителят Ж. Ж. (р. 1991 г.) не е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски в рамките на отменителното производство по гр. дело № 1934/2022 г. – до приключването на откритото съдебно заседание по това дело, то претенцията му за тези разноски, направена едва в касационно производство по настоящото гр. дело № 3655/2022 г., е несвоевременна и преклудирана. С оглед това, молбата за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 6/24.01.2023 г. в частта му относно разноските, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение