Определение № 146 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Я. Д. Ц. от гр. София против определение № 16865 от 16.09.2024г., постановено по адм.д № 7027 по описа за 2024г. на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му съгласно чл. 209, т., вр. чл. 236 АПК. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране - София в писмено становище оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - София град е оставил без разглеждане жалбата на Я. Д. Ц. от гр. София против решение Решение № Ц-16 от 30.06.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. 1 от диспозитива на същото, с която считано от 1.7.2024г. на „Топлофикация София“ ЕАД по т. 3 се утвърждава еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 128, 25/MWh, указана и на трети ред в т. 3 в таблица на стр. 43 от посоченото решение. Съдът е приел, че оспореното решение като индивидуален административен акт не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя. Адресатите на процесното решение са вписани изрично в диспозитива на самото решение и оспорващия не фигурира в същото. В проведеното административно производство страна е заявителят, на който е законно признат правен интерес от издаване на решение от КЕВР. Наред с това не се установява и, че между КЕВР и жалбоподателя съществуват преки правоотношения, които са необходими за обосноваване на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението. Неблагоприятното засягане, с което законът свързва правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, следва да се установи и докаже от оспорващия, което обстоятелство не е налице за оспорващия. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на административния съд, че правния интерес от оспорване на индивидуалните административни актове следва да се обоснове в жалбата и да се докаже в производството пред съда. Както се сочи в разпоредбата на чл. 147 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. От дефиницията на понятието индивидуален административен акт, съдържаща се в чл. 21, ал.1 АПК е видно, че такъв е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. От анализа на двете разпоредби става ясно, че изискването за непосредствено засягане на правата, свободите и законните интереси на гражданите е императивно понсочено в правната норма на чл. 21 АПК, поради което правният интерес от оспорване на индивдиуалните административни актове е свързан с установяване на тази непосредствена връзка между волеиязявлението на административния орган и правната сфера на гражданите. Именно пряката и непосредствена връзка на засягането на правата, свободите и законните интереси от административния акт е в основата на преценката за наличие на правен интерес за обжалване. Няма съмнение, че обжалваното решение № Ц-16 от 30.06.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (К, в частта му по т. 1 от диспозитива на същото, с която считано от 1.7.2024г. на „Топлофикация София“ ЕАД по т. 3 се утвърждава еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода – 128, 25/MWh, указана и на трети ред в т. 3 в таблица на стр. 43 от посоченото решение има крайни задължени субекти и адресати, които ще заплащат тази цена абонатите на „Топлофикация София“ ЕАД и ползвалите на услугите на дружеството, но връзката между прието решение досежно цената на топлинната енергия с топлоносител гореща вода 128, 25/MWh, не е непосредствена и пряка. Както правилно се сочи в мотивите на определението адресатите на обжалваното решение са посочени изрично в него и това топлофикационните дружества в страната. Техните абонати и ползватели на услугите им не са адресати на решението на КЕВР. Правилно съдът е приел, че поради липсата на пряко засягане на правната сфера на жалбоподателя същият няма правен интерес от оспорване на решението на КЕВР и правилно на осн чл. 159, т.4 АПК е оставил жалбата без разглеждане като е прекратил производството по делото. Определението като правилно следва да се остави в сила. Водим отгорното, Върховният административен съд